О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
гр.София, 06.08.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 287/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. А. и А. Д. А. от гр. С. срещу определение № 995 от 04.11.2009 год. по гр.дело № 737/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 26.02.2009 год. по гр.дело № 2887/2007 год. на Софийския градски съд по жалба вх. № 1* от 15.04.2009 год. Поддържа се, че с атакуваното определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на обжалване с частна жалба, а по същество, че е незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението и даване ход на касационната жалба, която да бъде уважена.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения:
Производството по гр.дело № 737/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е образувано по касационна жалба вх. № 1* от 15.04.2009 год., подадена от Н. Д. А. и А. Д. А. срещу въззивното решение от 26.02.2009 год. по гр.дело № 2887/2007 год. на Софийския градски съд, с което са оставени в сила решението от 09.02.2007 год. и решението от 14.05.2007 год. по гр.дело № 5906/2006 год. на Софийския районен съд, 47-ми състав. С първоинстанционните решения е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу Софийска адвокатска колегия, Л. Д. Б. и Ч. И. Н. иск по чл.108 ЗС за собственост по наследство и давност и за предаване владението на кантора № 317 в сградата на ул.”Алабин” № 33, вх. Б, гр. С., на третия етаж, с площ 24.15 кв.м., при граници: стълбище, вътрешен двор, коридор и кантора № 3* заедно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ * в кв.394 по плана на гр. С., м.”Центъра”.
С обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че не са налице наведените с касационната жалба предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, не подлежи на обжалване.
Преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК е специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а извършва селекция на касационните жалби по посочени в закона критерии /чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК/. С оглед на това, определението по чл.288 ГПК не попада сред посочените в чл.274 ГПК като подлежащи на обжалване определения. Обжалването му не е изрично предвидено в закона, а с оглед изтъкнатата по-горе специфика, не може да се приеме, че прегражда по-нататъшното развитие на делото. С него се проверява наличието /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните /противоречие с практиката на ВКС; противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ условия за допустимост на касационен контрол на жалбите срещу въззивните решения. Тъй като според действащия граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то именно с този акт по чл.288 ГПК се извършва преценката за наличието на установените от законодателя условия за това. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се извежда от чл.296 ГПК, който урежда момента на влизане на решенията в сила. В хипотезата на чл.296, т.2 ГПК, при прекратяване на касационното производство, решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а в хипотезата на чл.296, т.3, предл.първо ГПК решението влиза в сила когато не е допусната за разглеждане касационната жалба, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване.
Поради това, частната жалба срещу определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н. Д. А. и А. Д. А. от гр. С. срещу определение № 995 от 04.11.2009 год. по гр.дело № 737/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 26.02.2009 год. по гр.дело № 2887/2007 год. на Софийския градски съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/