О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.147
гр.София, 16.02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1191/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Н. А. от с. К., общ. Марица, обл. Пловдив е подала касационна жалба вх. № 1* от 20.08.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 10.07.2009 год. по гр.дело № 860/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 78 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 912/2008 год. на Пловдивския районен съд, 13-ти гр.състав. С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу З. И. В., С. Р. Л., К. Р. В. , Й. Р. Д., Т. А. М. , К. Н. М. , М. Н. Н., С. Д. В., В. Д. Б. и П. Н. К. искове за допускане съдебна делба на: поземлен имот № 3* в землището на с. К., м.”Ч” с площ 12.799 дка, земеделска територия, нива, четвърта категория, при граници: имоти с №№ 35300.2.24, 35300.2.60, 35300.2.27, 35.300.2.209 и 35300.2.25; поземлен имот № 3* в землището на с. К., м.”Б” с площ 8.668 дка, земеделска територия, нива, четвърта категория, при граници: имоти с №№ 35300.5.88, 35300.5.111, 35300.5.112, 35300.5.44 и 35300.5.71; поземлен имот № 3* в землището на с. К., м.”С”, с площ 5.203 дка, земеделска територия, нива, четвърта категория, при граници: имоти с №№ 3* и 35300.16.31.
П. се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и допускане съдебна делба на процесните имоти.
Като основания за допускане касационно обжалване на решението се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 1* от 16.12.2008 год. по гр.дело № 4157/2007 год. ІV г.о., решение № 1* от 07.10.2008 год. по гр.дело № 2699/2007 год. ІV г.о. и решение № 59 от 12.05.2004 год. по гр.дело № 500/2003 год. І г.о.; б/ противоречиво разрешаван в практиката на съдилищата материалноправен въпрос с позоваване на решение от 19.01.2000 год. по гр.дело № 207/1998 год. на Д. районен съд и в/ решаването на спора правилно и законосъобразно в синхрон с установената от ВКС практика, според касаторката е от съществено значение за правото и за хората, които все още вярват в него.
Ответниците по касация З. И. В., С. Р. Л., К. Р. В. , Й. Р. Д., Т. А. М. , К. Н. М. , М. Н. Н., С. Д. В. и В. Д. Б. са на становище, че не са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с решение № А* от 16.02.1994 год. по пр. № 12265/17.02.1992 год. ОСЗГ”М”, гр. П. е възстановила на наследниците на К. Н. В. , починал през 1975 год., собствеността върху процесните земеделски земи в землището на с. К.. Ищцата/сега касатор/ и ответникът П. Н. К. са внуци на преживялата съпруга на общия наследодател М, починала на 08.05.1995 год., като заместват съгласно чл.10, ал.1 ЗН починалата през 1982 год. своя майка М, а всички останали ответници са преки наследници на тримата синове на К. Н. В.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответниците/без П. Н. К. /, че са придобили процесните земеделски имоти по давност, като са упражнявали явно и необезпокоявано владение повече от десет години за времето от 18.11.1997 год./от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/ до 06.03.2008 год./ денят на подаване на исковата молба/. Съдът е приел, че съгласно показанията на всички свидетели, разпитани в първата инстанция /Кольо И. М. , Л. П. Г. , Т. А. З. и П. Т. С. з. 16.12.2008 год./, процесните земи били владяни само от ответниците/без № 10/ от възстановяването им през 1994 год., и досега нито наследодателката на ищцата/касатор/ М. Ат. В. , нито ищцата/касатор/, нито ответникът П. К. са владели и ползвали спорните имоти. Прието е, че М. В. , както и дъщеря й П. искали да получат от земите, но ответниците-внуци на К. Н. В. не им давали да ги ползуват, защото считали, че са техни – това били имоти, които били собствени не само на дядо К. , но и на първата му съпруга С/в тази насока окръжният съд се е позовал на свидетелите Т/. П. е, че първите девет ответници са отричали правата на наследниците на М. В. върху техните части, а действията, с които отблъснали фактическата власт на останалите двама съсобственици достигнали до знанието на последните.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С изложението и посочените решения на състави на ВКС жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на върховната съдебна инстанция по граждански дела по смисъла на този текст-тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС или на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението, че въззивното решение противоречи на решения №№ 1* от 07.10.2008 год. по гр.дело № 2699/2007 год. ВКС, ІV г.о., 1153 от 16.12.2008 год. по гр.дело № 4157/2007 год. ВКС, ІV г.о., 59 от 12.05.2004 год. по гр.дело № 500/2003 год. ВКС, І г.о. и решение от 19.01.2000 год. по гр.дело № 207/1998 год. на Д. районен съд, всъщност е оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт, по което Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за разглеждане на жалбата. От преценката на гласните и писмените доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че ответниците-преки наследници на синовете на К. Н. В. са владеели процесните имоти за времето от възстановяването на собствеността върху тях с решение на поземлената комисия от 16.02.1994 год. до момента на предявяване на иска за делба на 06.03.2008 год., през който период са се противопоставили на М. А. В. , а след смъртта й и на нейната внучка-ищцата/касатор/ П. Н. А., като не им давали да ползват спорните земеделски земи. Не може да се приеме, че решението на въззивната инстанция е в противоречие с цитираните съдебни актове, след като с него е прието, че упражняваната от деветимата ответници явна и необезпокоявана фактическа власт с настъпила промяна на основанието във владение само за себе си, е довела до придобиване на собствеността с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС. Формулираният в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос е намерил отговор в обжалваното решение, което съдържа преценка относно наличието на признаците на владението, а дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, това касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквато би била налице, ако: а/произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до приложението на чл.79, ал.1 ЗС в случая не е налице. Жалбоподателката не твърди, че произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл.290, ал.1 ГПК е обусловено от необходимост да се разкрие точния смисъл на разпоредбите досежно придобивната давност чрез тълкуването им, при което разглеждането на правния въпрос, разрешен в обжалваното решение да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
Предвид отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.07.2009 год. по гр.дело № 860/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 20.08.2009 год. на П. Н. А. от с. К., общ. Марица, обл. Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: