О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№295
гр.София, 23.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1235/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. С. и Й. Т. С. са подали касационна жалба вх. № 1* от 03.08.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 22.06.2009 год. по в.гр.дело № 1931/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, ХІV-ти състав, с което е отменено решение № 30 от 04.03.2008 год. по гр.дело № 3942/2006 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав и е отхвърлен предявения от касаторите иск срещу В. Г. А., К. Г. А.- К. , И. П. А., Ц. В. С., М. В. К., В. Г. М., Й. Г. П., К. Й. П. , Г. Й. П., Ц. В. Ш.- К. и К. И. С. за признаване за установено, че съдебната делба, допусната и извършена по гр.дело № 1128/1998 год. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр.състав е нищожна поради неучастието на съсобственик – К. И. С..
П. се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на т.1, б.”е” от П. № 2/1982 год. на Пленума на Върховния съд, както и на решения № 597 от 29.06.1994 год. по гр.дело № 447/1994 год. І г.о., № 776 от 15.06.1992 год. по гр.дело № 412/1992 год. ІV г.о. и № 433-а от 04.07.1990 год. по гр.дело № 324/1990 год. І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Ищците/касатори/ са твърдяли, че допуснатата по гр.дело № 1128/1998 год. на ПРС, ІV-гр.състав съдебна делба е нищожна поради това, че в нея не взел участие К. И. С./конституиран в настоящото дело като страна с определение № 2* от 11.11.2008 год. по в.гр.дело № 1931/2008 год. на ПОС, ХІV-ти състав/, който според тях, се легитимирал като съсобственик на делбения имот по силата на съдебна спогодба по гр.дело № 166/1985 год. на ПРС. Поддържали са, че със споменатата спогодба в дял на С. В. С. /баща и съпруг на ищците-касатори, починал през 1999 год./ и на Ц. В. С. било поставено дворно място от 145 кв.м., съставляващо имот пл. № 1* включен в парцел ****, кв.17 по плана на с. Х., обл. Пловдив. Със спогодбата С. В. С. и Ц. В. С. били осъдени да заплатят на останалите съделители суми за уравнение на дяловете им и доколкото към момента на одобряване на спогодбата Ц. В. С. била в брак с К. И. С. ,частта от имота, за която са заплащани суми за уравнение, била придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Съпругът обаче не бил конституиран като съделител по гр.дело № 1128/1998 год. на ПРС, ІV-ти гр.състав, поради което, според ищците/касатори/, делбата била нищожна.
За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли претенцията с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, въззивният съд приел, че съдебната спогодба от 25.06.1985 год. по гр.дело № 166/1985 год. на ПРС е нищожна на две основания – на първо място, с нея бил поделен имот, представляващ реална част от дворищнорегулационен парцел, преди тази част да е била обособена в самостоятелен парцел; на второ място, при извършването на делбата не взели участие всички съсобственици на парцел ****, 171 в кв.17, а именно-всички законни наследници на общия на страните наследодател К. П. е, че към момента на смъртта си през 1961 год. последният е бил собственик на парцел ****, който с плана от 1980 год. бил разделен на няколко имота, два от които – 170, 171 били обединени в парцел ****, понастоящем УПИ Х-170, 171. По делото не е установено след смъртта на К. П. С. парцел **** да е поделян между наследниците, нито са представени доказателства да е придобиван по давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Решението не противоречи на разрешението, дадено с т.1, б.”е”, изр.второ от П. № 2 от 04.05.1982 год. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси на съдебната делба. След като с тълкувателния акт са дадени разяснения относно недопустимостта на делбата на общи по регулация парцели в хипотезите, разгледани в т.1, б.б.”а”-„е”, с последното изречение е посочено, че не е изключена възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в съсобствения парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. Тълкуването с т.1, б.”е”, изр.второ на ППВС № 2 от 04.05.1982 год. не е относимо към процесния случай, в който е установено, че парцел **** по плана от 30.08.1945 год./в сила до 28.11.1980 год./ е бил собственост на общия наследодател К към момента на смъртта му през 1961 год. и че няма данни след това да е бил поделян между неговите наследници или да е бил придобиван по давност. С регулационния план от 1980 год. бившият парцел **** е бил разделен на няколко имота, два от които – имот № 170 и имот № 171 са обединени в парцел ****, понастоящем УПИ Х-170, 171 в кв.17. Регулационната промяна от 28.11.1980 год., извършена след настъпилото през 1961 год. правоприемство по наследяване не съставлява основание да се приеме, че е налице хипотезата, която има предвид т.1, б.”е”, изр.второ от ППВС № 2 от 04.05.1982 год. Предмет на указанията, дадени от Пленума на Върховния съд са случаи, при които не може да се допусне делба на общ по регулация парцел, като меродавен е моментът на отреждане на общ парцел ****а два или повече имота, принадлежащи на отделни собственици. Парцелите се отреждат за имоти, а не за собствениците на тези имоти, като при изработването на плана съседни имоти, които са собственост на едно и също лице, се третират като един имот относно отреждането на парцелите и определянето на разполагаемата част. Изменение в броя на съсобствениците, настъпило след отреждането на парцела засяга само обема и кръга на притежаваните права от онова лице, от което тези права са преминали към новоприсъединените собственици. Само за случаите на общ по регулация парцел **** хипотезите по т.1, б.”а”-„е” от ППВС № 2/04.05.1982 год. важи и разяснението, че делбата е била допустима само на идеалната част на починалия съсобственик между универсалните му правоприемници по наследяване.
По същите съображения не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 597 от 29.06.1994 год. по гр.дело № 447/1994 год. на ВС, І г.о., което изрично се позовава на т.1, б.”е”, изр.второ от ППВС № 2/04.05.1982 год.
Липсва противоречие на обжалваното решение и с решение № 776 от 15.06.1992 год. по гр.дело № 412/1992 год. ІV г.о. на ВС, което е посветено на действителността на договор за продажба на имот, който един от съсобствениците на общ по регулация парцел **** притежавал по кадастралната основа. Прието е, че предмет на сделката е преобразуваната от имота идеална част от парцела, която е действителния обект на собственост и съответно такъв на разпореждане при действието на рагулационния план. Решението не е относимо към процесния случай, доколкото последният не касае общ по регулация парцел, отреден за имоти, притежавани от различни собственици.
Неотносимо към процесния казус е и решение № 433-а от 04.07.1990 год. по гр.дело № 324/1990 год. на ВС, І г.о., което припомня, че делбата на непринадлежаща на съделителите вещ не е нищожна, но издадените решения по допускането и извършването й не са противопоставими на действителния собственик. В случая, въззивният съд е приел, че съдебната спогодба от 25.06.1985 год. по гр.дело № 166/1985 год. на ПРС е нищожна и на основание чл.75, ал.2 ЗН, тъй като в делбата на част от имот № 1* включен заедно с имот № 170 в парцел ****, 171 в кв.17 са участвали само наследниците на В. К. С. , който е син на общия наследодател К. К. се за различна хипотеза в сравнение с тази, предмет на решение № 433-а от 04.07.1990 год. по гр.дело № 324/1990 год. на ВС, І г.о.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.06.2009 год. по в.гр.дело № 1931/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, ХІV-ти състав по жалба вх. № 1* от 03.08.2009 год. на С. С. С. и Й. Т. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/