О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№427
гр.София, 26.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1368/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. А. Г. от гр. Р. е подала касационна жалба вх. № 1* от 30.04.2009 год. срещу въззивното решение № 51 от 18.03.2009 год. по гр.дело № 1235/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 29.09.2008 год. по гр.дело № 959/2007 год. на Р. районен съд в частта му за отхвърляне на предявения срещу ОСЗГ-гр. Разлог иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността върху нива от четири декара в м.”Ч”, землището на с. Г., общ. Разлог, при съседи: Иван Г. Г. , Г. Г. Г. , И. Т. Г. и общинска мера/пасище/, която земеделска земя имала по наследяване от своя съпруг А.
П. се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззвното решение и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3, изр.първо ГПК. Твърди се, че не е налице точно, респ. еднакво прилагане на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ при преценката на договора от 30.04.1951 год., тъй като по отношение на всички останали /с изключение на жалбоподателката/ участници в доброволната делба, респ. на техните наследници било възстановено правото на собственост върху земеделските земи.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да отхвърли иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства наследодателят на ищцата/касатор/- А. Г. Г. да е обладавал собственически права към момента на внасяне в ТКЗС върху нива от четири декара в м.”Ч”, землище на с. Г., общ. Разлог, при съседи: Иван Г. Г. , Г. Г. Г. , И. Т. Г. и общинска мера/пасище/.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че представения пред него /л.10 от гр.дело № 1235/2008 год./ документ, именуван от ищцата „ за доброволна делба”, не материализира придобивно основание, имащо транслативен ефект, тъй като не носи подписите на съделителите /ако се касае за извънсъдебна делба/, както и тяхната нотариална заверка и не може да се цени като доказателство по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, установяващо право на собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на върховната съдебна инстанция по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК-тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, тълкувателни решения на ОСГК на ВКС или на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Липсва позоваване и на влезли в сила съдебни актове, в които да се разрешава противоречиво въпроса по приложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ при преценката на договорите за доброволна делба на недвижими имоти, представляващи земеделски земи.
Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Жалбоподателката не сочи конкретни непълноти или неясноти на правната норма, регламентираща доказателственото значение на договорите за доброволна делба в производството по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, както и на правните норми, съдържащи изискване за форма на делбата, предвидена не само за доказването й, а и за нейната действителност. Формулираният в изложението въпрос няма характеристиката на въпрос от значение за точното прилагане на закона, доколкото засяга само производството по конкретната касационна жалба, а не се отнася до необходимост от изменение на съдебна практика, с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Дали неподписаният документ, носещ дата 30.04.1951 год./л.10 от въззивното производство/, по форма и съдържание представлява договор за доброволна делба на наследствени имоти е въпрос, на който е могло да се даде еднозначен отговор с оглед приложимите материалноправни и процесуални разпоредби, които не се нуждаят от доизясняване чрез разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 18.03.2009 год. по гр.дело № 1235/2008 год. на Б. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 30.04.2009 год. на Я. А. Г. от гр. Р..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/