О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№608
гр.София, 11.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 147/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. П. П. и С. И. Г. от гр. Я. са подали касационна жалба вх. № 2* от 07.05.2009 год. срещу въззивното решение № 241 от 06.11.2008 год. по в.гр.дело № 200/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 28.12.2007 год. по гр.дело № 2219/2005 год. на Сливенския районен съд, вместо което е отхвърлен предявения от жалбоподателките установителен иск за собственост на по 1/6 идеална част от процесните земеделски земи в гр. С. и е допусната съдебна делба на: а/ лозе от 2.834 дка, ІХ кат., в м.”Р”-имот № 0* при граници: имоти №№ 0* и 023052; б/ нива от 17.071 дка, ІХ кат. в м.”К”-имот № 0* при граници: имоти №№ 00458, 052049, 052081, 052080, 052079, 052078 и 052051; в/ овощна градина от 4.007 дка в м.”Д”-имот № 0* при граници: имоти №№ 0* и 000015 и г/ нива от 11.302 дка, ІІІ кат., в м.”В”-имот № 0* при граници: имоти №№ 0* и 000470 при квоти: общо ? идеална част за Р. Г. И., Г. П. Г. и М. П. Т.; ? идеална част за Д. Г. Ч. и по 1/8 идеална част за всеки от И. Т. И. , Х. Т. А., Й. Т. М. и И. Т. Г..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 500 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 19/2004 год. І г.о., решение № 311 от 19.04.1994 год. по гр.дело № 111/1994 год. ВС, І г.о. и решение № 8* от 29.11.1999 год. по гр.дело № 181/1999 год. ВКС, І г.о.; б/ произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, което ще допринесе за еднообразно тълкуване на закона по смисъла на чл.7, б.”в” от Препоръка № R(95)5 на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа.
Ответницата по касация Д. Г. Ч. от гр. Б. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да изключи ищците/сега касатори/ от кръга на съделителите въззивният съд е приел, че наследодателят им И. Х. Г. /роден на 28.11.1932 год. в с. Т., община Я., от майка И баща Х, и починал на 10.01.1986 год./, не е придобил качеството наследник на И. Г. М. /починал на 02.06.1938 год./. Прието е, че удостоверението за наследници от 31.08.2005 год. само по себе си не е годно да легитимира ищците/касатори/ като наследници на И. Г. М. , тъй като в това удостоверение е посочено лице с имена И. Х. П. , но с дата на раждане 28.11.1930 год. и липсват данни да е починало и оставило наследници. Съдът приел, че наследодателят на ищците/касатори/ И. Х. П. и И. И. Г. /роден на 21.01.1934 год. в с. Ч. от майка Д баща И/, са две различни лица. Според въззивния съд, липсва официален документ, въз основа на който да се заключи, че И. И. Г. , като син на И. Г. М. , е бил осиновен от лицата Х. и И. П. и е приел имената на осиновителя си, а липсват дори и гласни доказателства, че е налице т.н. „формално осиновяване”, т.е. просто съжителстване на Г. с П. .
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 500 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 19/2004 год. ВКС, І г.о. В последното е разгледана хипотеза, при която след като е установена по категоричен начин липсата на акт за раждане, са изслушани свидетелски показания за установяване произхождението на едно лице от общия наследодател. В настоящия случай, свидетелски показания за такова обстоятелство не са събирани и съответно не се поставя въпроса за тяхната допустимост. Въззивното решение съдържа като хипотетично съображението, че дори и да е било доказано с гласни доказателствени средства простото съжителстване на И. И. Г. с Х. и И. П. , като проявление на т.н. „формално осиновяване”, с обикновено свидетелстване не може да се заобиколят „… драстично разминаващи се и впоследствие закрепени в редица други официални документи многобройни данни за две различни лица, …”. Въпросният мотив на въззивния съд не е решаващ за изхода на делото, а и според решение № 500 от 01.07.2004 год. по гр.дело № 19/2004 год. ВКС, І г.о., свидетелските показания се преценяват в съвкупност с всички останали доказателства и в разглеждания с него случай са довели до правилния извод, че претендираният произход от общия наследодател не е установен.
Въззивното решение не си противоречи и с решение № 311 от 19.04.1994 год. по гр.дело № 111/1994 год. на ВС, І г.о., според което при противоречие между данните по актовете за гражданско състояние и данните в регистрите за населението, меродавен документ за установяване на произхода е самият акт. В този смисъл, при преценката на удостоверението за наследници от 31.08.2005 год./издадено в резултат на проверка в регистрите на населението/, съдът е приел, че документът не е годен да легитимира ищците/касатори/ като наследници на И. Г. М. , доколкото срещу името на И. Х. П. е записана дата на раждане 28.11.1930 год. и липсват данни това лице да е починало и да е оставило наследници.
Решение № 816 от 29.11.1999 год. по гр.дело № 181/1999 год. на ВКС, І г.о. е посветено на нищожността на делбата в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗН. Въззивното решение не му противоречи в частта, с която е прието, че лицето И. И. Г. не следва да бъде конституирано и призовавано като съделител, макар и да липсват данни за смъртта му, след като е несъмнено, че е преустановило битността си като правен субект, без да има за това надлежно съставени документи и липсват всякакви индивидуализиращи данни за съществуването му и евентуалните му наследници.
В обобщение, липсват основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 06.11.2008 год. по в.гр.дело № 200/2008 год. на Сливенския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 07.05.2009 год. на Й. П. П. и С. И. Г. от гр. Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/