О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№650
гр.София, 21.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 283/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Х. Т. и Т. Х. Т. са подали касационна жалба вх. № 1* от 18.01.2010 год. срещу въззивното решение № 1* от 10.12.2009 год. по в.гр.дело № 1705/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 2* от 08.07.2009 год. по гр.дело № 4702/2008 год. на Варненския районен съд, седми състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу К. М. К. и Р. Т. К. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 5* по ПНИ на м.”Л”, землището на с. З., с площ 600 кв.м., при граници: ПИ № 9* и ПИ № 567 въз основа на решение № 23 от 10.12.1992 год. на ПК В. по заявление № 6* от 14.02.1992 год. на Т. Х. Т. в полза на наследниците на Х. Т. П.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 121 от 20.07.2001 год. по гр.дело № 1316/2000 год. ІV г.о., решение № 1* от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о. и решение № 1* от 20.07.1999 год. по гр.дело № 1962/1998 год. ІV г.о.; неупражнен косвен съдебен контрол за законосъобразност на констативния нотариален акт № 63, т. ХХХVІІІ, нот.дело № 17522/1994 год.; в/ служебно произнасяне по въпроса за идентичността на възстановения с решението на поземлената комисия имот с притежавания от наследодателя на ищците/сега касатори/ имот преди кооперирането; г/ противоречие с решение № 13 от 14.11.2000 год. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 11/2000 год. по въпроса за давността.
Ответниците по касация К. М. К. и Р. Т. К. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска, тъй като не е установена идентичността на притежавания от Х. Т. П. /наследодател на ищците-касатори/ до кооперирането през 1958 год. и възстановен с решение № 23/10.12.1992 год. на ПК В. имот-от една страна, с посочения по ПКП стар имот № 60, респ. новообразувания/процесния/ имот № 205 от ПНИ-от друга, доколкото липсва КП на местността „О” от периода до кооперирането. До това заключение съдът е достигнал въз основа на експертизата, и най-вече на устните разяснения на вещото лице инж. В в заседанието на първата инстанция на 09.06.2009 год.
Независимо от това, въззивният съд е разгледал и намерил за основателно и възражението на ответниците, че в тяхна полза надлежно е било учредено право на ползване върху спорния имот, в който още към 1985 год. е съществувала сграда с площ 12.3 кв.м.-масивна, тухлена, с бетонови основи и покривна бетонова плоча; електрифицирана и обзаведена с метална мивка, маса, легло и печка. Прието е, че ответниците са закупили през 1994 год. по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвания от тях имот, с което правото на ползване е било трансформирано в право на собственост. Този извод въззивният съд е направил, при условие, че все пак съществува идентичност на стар имот № 60 от ПКП с имота по договора от 18.12.1939 год. и възстановения с решение № 23 от 10.12.1992 год. на ПК В. имот, доколкото в разписния лист на ПКП стар имот № 60 е записан на наследниците на Х. Т. П.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Приетата липса на идентичност на притежавания от наследодателя на ищците/касатори/ и възстановен с решение № 23/10.12.1992 год. на ПК- В. имот с посочения по ПКП стар имот № 60, респ. спорния имот № 205 от ПНИ, не е единствен, и то решаващ мотив на окръжния съд за неоснователност на ревандикационната претенция, за да се изследват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК с оглед твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Както се посочи, въззивният съд е преценявал отделно и намерил за основателно и възражението на ответниците, че надлежно предоставеното им право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Вярно е, че този извод е направен при хипотетично според въззивния съд наличие на идентичност на стар имот № 60 от ПКП с този по договора от 18.12.1939 год. и с възстановения с решение № 23/10.12.1992 год. имот. Определящ за изхода на ревандикационния спор обаче в такъв случай ще е отговорът на въпроса дали ответниците са придобили имота по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в частност налице ли са били предпоставките, с които законът свързва придобиването на собствеността – надлежно предоставено право на ползване върху земята, построяване на сграда върху нея до 01.03.1991 год. и заплащане стойността на земята на собственика чрез общината.
В този смисъл, липсва противоречие на въззивното решение с представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на Върховния касационен съд. Решение № 121 от 20.07.2001 год. по гр.дело № 1316/2000 год. ІV г.о. има предвид хипотеза, при която приложение намира чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и подчертава, че продадените или предоставени от ТКЗС земеделски земи на трети лица се считат възстановени от момента на влизане в сила на решението на поземлената комисия, макар то да е предхождало влизане в сила разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.
Решение № 1* от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о. се отнася до едноетажна барака /дървена постройка/, без електрификация, водозахранване и без сервизно помещение, т.е. очевидна е разликата с постройката, описана във въззивното решение.
Не е относимо към настоящия казус и решение № 1* от 20.07.1999 год. по гр.дело № 1962/1998 год. ІV г.о., което е посветено на действието на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Посочено е, че при наличие на предвидените в нея предпоставки се възстановява собствеността върху земеделските земи без да е необходимо да се обявява с иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ недействителност на договор, който по изрично разпореждане на закона не може да доведе до прехвърляне на правото на собственост.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.12.2009 год. по в.гр.дело № 1705/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав по жалба вх. № 1* от 18.01.2010 год. на Т. Х. Т. и Т. Х. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/