О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№767
гр.София,13.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 416/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. К. К. от гр. П. е подала касационна жалба вх. № 1488/20.01.2010 год. срещу въззивното решение № 2* от 08.12.2009 год. по в.гр.дело № 2720/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 10.06.2009 год. по гр.дело № 2698/2008 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти състав и е уважен предявения от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. отрицателен установителен иск, че ответницата /сега касатор/ не е собственик на правото на строеж върху апартамент тип „А”, находящ се на първия жилищен етаж със застроена площ от 54.43 кв.м. с изложение североизток, състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, кухня, дневна, стая и тераса, заедно с 3.09%ид.ч. от общите части на сградата, ведно с изба № 16 с полезна площ 6.10 кв.м. и с 0.108% ид.ч. от общите части на сградата, които обекти е предвидено да се изградят в предвидената за застрояване по одобрени КЗСП и ЗРП и одобрен архитектурен проект четириетажна с партерен и магазинен етаж жилищна сграда в дворно място в гр. П., ул.”П” № 1* цялото застроено и незастроено от 425 кв.м., съставляващо имот пл. № 8* парцел **** в кв.27 по плана на града, кв.”Х”, при граници: от две страни-улици, парцел ****, 2084 и парцел ****, което право на строеж и обекти са описани в т.1 на нотариален акт № 29, т.19, нот.дело № 4611/10.04.1997 год. на нотариуса при Пловдивския районен съд, по който акт „М”ООД, гр. П. е продало на С. К. К. правото на строеж върху изброените обекти, находящи се в предвидената да се построи в парцел **** в кв.27 по плана на кв.”Х”, тъй като от датата на прехвърлянето с нотариалния акт до настоящия момент правото на строеж не е реализирано и съобразно чл.67, ал.1 ЗС се е погасило по давност в полза на собствениците на имота – четиримата ищци.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 1* от 28.12.2006 год. по гр.дело № 2141/2005 год., ІV г.о.; решение № 1* от 20.10.2008 год. по гр.дело № 4779/2007 год., ІІ г.о.; решение № 1* от 19.11.2008 год. по гр.дело № 4517/2007 год., І г.о.; решение № 1* от 20.12.2008 год. по гр.дело № 5321/2007 год., І г.о. и решение № 190 от 18.03.2009 год. по гр.дело № 5045/2007 год., ІІІ г.о. и б/ липса на конкретно произнасяне на ВКС по въпроса за момента, от който започва да тече давността – от датата на придобиване от строителя или от добросъвестните приобретатели; от датата на издаване на строителното разрешение, от неговото изтичане или презаверка; от датата на разваляне на строителния договор; от влизане на съдебното решение за това в сила или от който и да е друг момент, с позоваване на определение № 235 от 26.03.2009 год. по гр.дело № 17/2009 год., ВКС, І г.о.; определение № 603 от 03.07.2009 год. по гр.дело № 442/2009 год., ВКС, І г.о.; определение № 670 от 14.07.2009 год. по гр.дело № 198/2009 год., ВКС, І г.о.; определение № 974 от 29.10.2009 год. по гр.дело № 724/2009 год., ВКС, ІІ г.о.; определение № 1* от 23.10.2009 год. по гр.дело № 1077/2009 год., ВКС, І г.о. и определение № 1* от 30.09.2009 год. по гр.дело № 940/2009 год., ВКС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, взе предвид следното:
Въззивният съд е уважил иска, като е приел, че в случая намира приложение чл.181 ЗУТ, доколкото срокът за извършване на строежа съгласно времето на действие на строителното разрешение от 06.08.1996 год., както и петгодишният срок по чл.68 ЗС за извършване на строежа от С. К. , считано и от придобиване от нея на правото на строеж по нотариалния акт от 10.04.1997 год., изтичат след влизането на ЗУТ в сила, а липсва законова разпоредба за придобиване от нея на правото на собственост преди 31.12.2001 год. Прието е, че с оглед на чл.181 ЗУТ, поради липсата на покрив на сградата към 31.12.2001 год. сградата не е била завършена в груб вид и към тази дата за ответницата/сега касатор/ не е съществувало право на собственост върху обекта-апартамент/с принадлежности – изба и идеални части от общите части на сградата/, а само право на строеж, което обаче не е било реализирано нито до 06.08.2001 год., нито до 10.04.2002 год., нито до настоящия момент съгласно чл.67 ЗС и е погасено по давност в полза на ищците-съсобственици на дворното място. Съдът се е позовал и на § 5, т.46 от Д. разпоредби на ЗУТ, според която „груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. Посочено е по-нататък, че съобразно чл.227, ал.3 ППЗТСУ/отм./ изграждането на покрив на сградата е условие за осъществяване на един строеж, като процесният апартамент е функционално свързан с недовършената част от сградата, на която не е бил изграден покрив. Въззивният съд се е позовал и на чл.228, ал.2 ППЗТСУ/отм./, според който разрешение за строеж може да се издава и за отделни етажи от сградата, при условие, че се завършва архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството. Решението съдържа позоваване и на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ относно понятието „обект”/самостоятелен строеж или реална част от строеж/, както и на § 5, т.30 от допълнителните разпоредби на същия закон – относно понятието „жилище”, като е прието, че в случая не се касае за самостоятелен обект от сградата, който да има самостоятелно функционално предназначение /каквито са магазин или гараж/ с възможност да бъде използван въз основа на отделно разрешение след изграждането му и поставяне на плоча над него, която евентуално да се разглежда като покрив.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегия на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В същото време, въззивното решение е постановено в съответствие с разрешенията, свързани с приложението на чл.67, ал.1 ЗС, чл.181 ЗУТ и § 5, т.46 от ДР на ЗУТ по аналогичен казус, възприети от Върховния касационен съд, І г.о. с решение № 57 от 04.03.2010 год. по гр.дело № 17/2009 год. Последното е постановено по чл.290 ГПК и с него е прието, че когато правото на строеж е учредено за множество обекти от бъдещата сграда на един правен субект и той е поел задължението да изгради цялата сграда, това ограничено вещно право се счита реализирано, когато цялата сграда, като съвкупност от отделни обекти на собственост, ведно с принадлежащите им помещения и общи части, неразделна част към тях, са изградени в състояние на груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ. Посочено е, че само в случаите на разрешено поетапно застрояване на отделни етажи или части от сграда, предвидена за застрояване, които могат да се ползват самостоятелно в хипотезата на издадено строително разрешение по чл.152, ал.2 ЗУТ, нереализирането на правото на строеж за предходния етап е фактическа невъзможност за изграждане на обектите от следващия етап. В решение № 57 от 04.03.2010 год. по гр.дело № 17/2009 год. на ВКС, І г.о. се подчертава, че правото на строеж на приобретателя е производно от това на суперфициара и затова с прехвърляне на правото на строеж на нов правен субект от този, на когото е било учредено, не започва да тече нова петгодишна давност. Посочено е, че доколкото погасителната давност представлява бездействие на титуляра на правото, то не следва да е обусловено от други причини извън волята и поведението на носителя на правото. Според ВКС, І г.о., рискът от лошия избор на изпълнител, който да реализира строителството е за сметка на носителя на ограниченото вещно право, а неизпълнението на договора за строителство от строителя по причини, които могат да му се вменят във вина, е основание за разваляне на този договор, не съставлява стоящо извън волята на носителя на правото на строеж обективно обстоятелство, имащо за последица спиране или прекъсване на давността по чл.67 ЗС.
Предвид на изложеното, липсват предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2* от 08.12.2009 год. по в.гр.дело № 2720/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 20.01.2010 год. на С. К. К. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: