О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№462
гр.София, 10.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1459/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
ЕТ”Я”, гр. А., представляван от Я. Н. Д. от същия град е подал касационна жалба вх. № 1* от 25.08.2009 год. срещу въззивното решение № 1* от 30.06.2009 год. по в.гр.дело № 1414/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, 8-ми граждански състав, с което е оставено в сила решение № 5 от 19.02.2008 год. по гр.дело № 962/2006 год. на А. районен съд, 3-ти гр.състав в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу М. на о. и И. агенция „Д” иск за установяване, че е изключителен собственик на основание давностно владение на югоизточното сутеренно/подземно/ помещение в гр. А., ул.”С” № 1* с площ 64 кв.м., находящо се в УПИ Х-търг./десети-търговия/, имот 515.107 по кадастрална карта, при съседи: от изток-улица, от север-собствен имот и от запад-улица и е обезсилено първоинстанционното решение само в частта за признаване за установено, че посоченото по-горе сутеренно помещение е неразделна част от заведението, оформено на база проект за преустройство на съществуващи складови помещения в парцели VІІІ-1333, ІХ-1334 и Х-търг. в кв.103/на ЕТ”Я”-гр. Асеновград/.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да потвърди отхвърлителното решение въззивният съд е приел, че процесното помещение няма самостоятелност на отделен обект, защото като част от заведение /кафе-аперитив, по-късно дискотека/ е свързано със съседното помещение и не може да бъде придобивано по давност, нито да бъде обект на правна защита. Прието е, че дворното място по акта за държавна собственост №/10.09.1945 год. е собственост на държавата, като съгласно чл.92 ЗС триетажната масивна сграда в парцел ****, вкл. и подземното помещение в нея, също са държавна собственост. Съдът е приел, че помещението се ползва от касатора на основание договор за наем от 14.11.1994 год., сключен с У. „П”, като с подписване на допълнителните споразумения от 01.02.1997 год. и от 23.09.1997 год. е потвърдил договора /чл.42, ал.2 ЗЗД/ и на основание договор за наем с „В”ЕООД/с държавно имущество/ от 03.05.1999 год., поради което е държател, а не владелец. Посочено е по-нататък, че с молба от 01.02.1997 год. до началника на „П” и с молба от 22.10.1997 год. касаторът е показал, че не смята ползваното за кухня избено помещение за собствено.
Като основание за допускане касационно обжалване на решението касаторът сочи формално чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като прави конкретни оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, както следва: а/ необсъждане на гласните доказателства, събрани в двете инстанции, както и на представените пред въззивния съд скица и схема на имота; б/ невземане предвид заключението на вещото лице инж. С/л.129-131 от в.гр.дело № 1414/2008 год./. Поддържа се, че като не е взел в предвид тези доказателства, въззивният съд е нарушил материалния и процесуалния закони и е постановил порочно решение, подлежащо на отмяна, което не би могло да се получи без да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Липсва позоваване и на влезли в сила съдебни актове, в които да се разрешават противоречиво материалноправни или процесуалноправни въпроси в производството по иск за собственост на основание придобивна давност.
Не са налице и хипотези по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му от ВКС ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за р. на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Касаторът не сочи неясноти или непълноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържа, че е налице произнасяне за първи път по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Оплакванията за неправилност на въззивното решение не са въпроси от значение за точното прилагане на закона по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С тях се засяга само производството по конкретната касационна жалба, като не се отнасят до необходимост от промяна на задължителна съдебна практика или на съдебна практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Допускането на касационно обжалване в случая с нищо не би допринесло и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване непълноти или противоречия в правната уредба. Конкретните оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК биха могли да бъдат проверени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. В случая, такава липсва и касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 30.06.2009 год. по в.гр.дело № 1414/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав по жалба вх. № 1* от 25.08.2009 год. на ЕТ”Я”, гр. А., представляван от Я. Н. Д..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/