О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№679
гр.София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 333/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
З. В. А. и Л. В. Б. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 4* от 25.01.2010 год. срещу въззивното решение от 30.11.2009 год. по гр.дело № 2184/2004 год. на Софийския градски съд, ІІ-в гражданско отделение, с което е оставено в сила решението от 18.03.2004 год. по гр.дело № 8942/2003 год. на Софийския районен съд, 40-ти състав. С последното е отхвърлен предявения от Н. В. Н. , И. В. Г., В. Н. В. и Е. Н. В. срещу С. о. за признаване за установено правото на собственост върху недвижим имот с площ 3.300 дка, при граници: ул.”И”, имот пл. № 4* улица и имот пл. № 5* съставляващ част от УПИ *Х от кв.1 съгласно ЧИЗРП на местността НПЗ „К”, одобрено със заповед № Р* от 17.05.1999 год.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните въпроси: а/ намира ли приложение чл.2, ал.2 ЗВСОНИ в хипотезата, когато обезщетението не е платено и е приложима редакцията на чл.39 ЗПИНМ/преди изм. с И. , бр.54/56 год./, тълкувана във връзка с чл.74а ЗПИНМ? и б/ неизплащането на обезщетение при извършено отчуждаване по реда на чл.39 ЗПИНМ/преди изм. с „И”, бр.54/56 год./ неравнозначно ли е на отнемане на имот без законово основание или на отчуждаване не по установения ред от държавата, общините и народните съвети, с оглед разпоредбата на чл.55м ЗПИНМ. Следва ли в този случай да намира приложение чл.55м ЗПИНМ? Жалбоподателите представят и се позовават на решение № 203 от 30.06.2009 год. по гр.дело № 1261/2008 год., ІІ г.о., решение № 1* от 21.12.2004 год. на ВАС по адм.дело № 8794/2004 год. на 5-чл.състав, решение № 6* от 01.07.2005 год. по адм.дело № 11447/2004 год. на ІV отд., решение № 217 от 23.03.2007 год. по гр.дело № 3163/2005 год. І г.о., решение № 1* от 18.11.2008 год. по гр.дело № 4496/2007 год. ІV г.о., решение № 2* от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2780/2002 год. ІV г.о. и определение № 206 от 08.12.2008 год. по гр.дело № 3599/2008 год. V г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че процесният имот, който е част от имот собственост на наследодателя на касаторите е бил отчужден за нуждите на МНО със заповед № 427/1952 год., като оценката му е влязла в сила. Прието е, че съгласно чл.39 ЗПИНМ /преди изм. с И. , бр.54/56 год./, действал към момента на отчуждаването, с отреждане на имот за дадено мероприятие по уличнорегулационния план, този имот се счита отчужден по силата на самата регулация. Според въззивния съд, ирелевантно е обстоятелството дали наследодателят на касаторите е получил определеното обезщетение, тъй като съгласно чл.55м ЗПИНМ недвижимите имоти, отредени досега за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство се считат за отчуждени, а ако собствениците не са обезщетени, те се обезщетяват съгласно този раздел. Прието е, че в случая е приложим ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а не чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и след като е налице влязло в сила решение за потвърждаване отказа на кмета на СО да отмени отмяната на отчуждаването, реституционният ефект на цитирания приложим закон, според градския съд, не е настъпил. Въззивният съд е приел, че неизплащането на обезщетение не е равнозначно на отнемане на имот без законово основание или отчуждаване не по установения ред от държавата, общините и от народните съвети, както с оглед разпоредбата на чл.55м ЗПИНМ, така и предвид възможността на отчуждения собственик да се снабди с изпълнителен лист на основание чл.81 ППИНМ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Съгласно решение № 1* от 18.11.2008 год. по гр.дело № 4496/2007 год. ВКС, ІV г.о., с чл.74а ЗПИНМ/в редакцията както от 1956 год., така и от 1968 год./ отчуждителното действие на уличнорегулационния план се поставя с обратна сила в зависимост от превеждането на обезщетение, освен в случаите, когато имота е бил зает. Посочено е, че ако имотът е бил завзет от държавата дори и без обезщетяване на собственика до 1956 год., той запазва своя държавен или общински характер, а ако не е бил завзет и обезщетението не е било изплатено, ще е налице отнемане без законово основание по смисъла на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, при което собствеността се възстановява по право.
Изводът на въззивния съд, че неизплащането на обезщетение не е равнозначно на отнемане на имот без законово основание или отчуждаване не по установения ред по смисъла на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ противоречи на разрешението, дадено с цитираното решение на ВКС, ІV г.о., както и с решение № 203 от 30.06.2009 год. по гр.дело № 1261/2008 год. ВКС, ІІ г.о. и решение № 217 от 23.03.2007 год. по гр.дело № 3163/2005 год. на ВКС І г.о. по приложението на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/в редакцията до 16.07.1956 год./ и на чл.74а ЗПИНМ/отм./, който урежда приложението на новия текст на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./ спрямо заварени улични регулации в зависимост от осъществяване на новите предпоставки – след заплащане на дължимото обезщетение.
Посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което налага необходимост от произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.11.2009 год. по гр.дело № 2184/2004 год. на Софийския градски съд, ІІ-в гражданско отделение по жалба вх. № 4* от 25.01.2010 год. на З. В. А. и Л. В. Б. от гр. С..
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 238/двеста тридесет и осем/лева и в същия срок да представят в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/