О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..766
гр.София, 13.07.. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 376/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Г. Ч., П. Х. Ч., Н. Г. Х., П. М. Б. и М. П. Б. са подали касационна жалба вх. № 904 от 22.01.2010 год. срещу въззивното решение № 313 от 14.12.2009 год. по в.гр.дело № 89/2009 год. на Л. окръжен съд, втори граждански състав, с което е обезсилено решение № 141 от 15.12.2008 год. по гр.дело № 20/2008 год. на Т. районен съд поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по делото.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решения: № 15 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5285/2007 год., ІV г.о.; № 1* от 03.10.2003 год. по гр.дело № 109/2003 год., ІV г.о.; № 476 от 17.03.2005 год. по гр.дело № 2712/2003 год., ІV г.о.; № 195 от 15.04.2009 год. по гр.дело № 6326/2007 год., ІІІ г.о.; № 804 от 23.07.2007 год. по гр.дело № 600/2006 год., ІV г.о.; № 2* от 02.02.2004 год. по гр.дело № 2782/2002 год., ІV г.о.; № 11 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 6453/2007 год., ІІ г.о.; № 357 от 22.04.2009 год. по гр.дело № 955/2008 год., ІV г.о.; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно: налице ли е интерес от водене на иск за защита на собствеността по общия ред в хода на процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с позоваване на определение от 06.06.2008 год. по в.ч.гр.дело № 515/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и в/ решението на ВКС ще внесе яснота относно фазите по приключване фактическия състав на реституцията на земеделски земи в стари реални граници, включени в строителните граници при действието на ЗСПЗЗ в редакцията му преди измененията и допълненията /ДВ, бр.48 от 1995 год./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С първоинстанционното решение е бил уважен предявения от касаторите ревандикационен иск, като са признати за собственици на 1920/10060 идеални части от УПИ ХІІІ в кв.47 по плана на гр. А. и е осъдена ответната община да им предаде владението на имота.
Въззивният съд е обезсилил решението и е прекратил производството, като е приел, че въпреки наличието на решение № 15/03.02.1993 год. на ПК/сега ОСЗГ/-гр. Априлци, не е налице приключило реституционно производство досежно земеделски имот – овощна градина от 14 декара, попадащ в урбанизирана територия – в регулационните граници на града, поради което е необходимо да се извърши процедурата по чл.11 и сл. ППЗСПЗЗ, в която следва да се определи застроената част от имотите, респ. свободната площ, за да се предвиди каква част от имота ще се възстанови реално, съответно – какъв ще бъде размера на дължимото обезщетение за частта от имота, за която са налице пречки за възстановяване. Прието е, че земеделската земя не е индивидуализирана, след като в решението на ПК границите на имота по т.17 са по стария кадастрален и регулационен план на кв.”О” от 1932 год., а не по този от 1981 год., който е действал към момента на издаване решението на комисията. Прието е, че липсва интерес от ревандикационния иск и защото с влязло в сила решение № 177/16.07.2003 год. по а.х.д. № 234/2003 год. на Л. окръжен съд е бил отменен отказа на кмета на О. А. да издаде исканите скици и удостоверения за земеделски земи в строителните граници на града, пречката за довършване на процедурата по чл.11 и сл. ППЗСПЗЗ е отпаднала и пътят на ищците за защита е именно чрез изпълнение на влязлото в сила решение.
Приетото с въззивното решение противоречи на разрешенията, дадени от Върховния касационен съд с решения: № 15 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5285/2007 год., ІV г.о., № 1* от 03.10.2003 год. по гр.дело № 109/2003 год., ІV г.о. и № 476 от 17.03.2005 год. по гр.дело № 2712/2003 год., ІV г.о. Според първото от тях, към момента на постановяване на решението на поземлената комисия чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не е изисквал прилагане на скица за имота. Във второто решение е посочено, че попълването на кадастралната основа с обособен по реда на чл.86 и 90 ППЗТСУ/отм./ имот в случаите на реституиране на земеделска земя по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, не е елемент от процедурата по възстановяване на собствеността. В същия смисъл е и третото решение, според което реституционната процедура е приключила с влязлото в сила решение на поземлената комисия по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, като производството по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./, а сега по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР не е предпоставка за допустимост на иска за собственост.
В обобщение, налице е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 14.12.2009 год. по в.гр.дело № 89/2009 год. на Л. окръжен съд по жалба вх. № 904 от 22.01.2010 год. на И. Г. Ч., П. Х. Ч., Н. Г. Х., П. М. Б. и М. П. Б..
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представят в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: