О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№595
гр.София, 09.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 93/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Ц. С. и М. Ц. Р. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 6* от 12.11.2009 год. срещу въззивното решение от 06.082009 год. по гр.дело № 1479/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав, с което е оставено в сила решението от 31.01.2008 год. по гр.дело № 7495/2005 год. на Софийския районен съд, 26-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу Ц. Ц. К., С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. от гр. С. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1949 год. наследодателят на ищците Т, починал на 23.03.1952 год. е бил собственик по давностно владение на нива с площ от 4.000 декара, находяща се в землището на с. И., местността „Б”, при съседи: изток-селска мера-дере; юг-дере- Н. В. ; север-имот на Т. М. П. и запад-черен път-ж.п.линия.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване на решението се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 21.10.2008 год. по гр.дело № 4603/2007 год. ІІ г.о. и решение № 316/2004 год. от 21.12.2005 год. по гр.дело № 2959/2002 год. ІV г.о.
Ответниците по касация Ц. Ц. К., С. Ц. Ц. и М. Ц. Ц. са на становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция е, че „съвкупната преценка на свидетелските показания и представения по делото договор за наем на кариера за леярска пръст, в който имотът, предмет на договора, е индивидуализиран чрез съседи и площ, водят до извод за идентичност на имота, описан от свидетелите с този, предмет на договора за наем. Т.е. касае се за имот, различен от възстановения с решение № 5167/2004 год. на ОСЗГ”О”. С оглед на това, съдът е намерил за ирелевантно осъществяваното от Т. П. владение, доколкото същото е довело евентуално до възникване право на собственост на оригинерно основание, но по отношение на различен от възстановения имот. Добавено е и още едно съображение, а именно, че процесният имот е бил ползван като кариера за добив на пръст и при наличието на данни, че към 1949 год. е бил отчужден при условията на ЗНЧИМП, възстановяването на собствеността се извършва при предпоставките на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Следователно, приетата липса на идентичност на имота, за който ищците/касатори/ твърдят, че е бил собственост на наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС с процесния имот е предопределяща за изхода на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за разлика от първоинстанционното решение. В него е прието, че за периода от 1938 год. до 1949 год. Тасо М. ползвал нива, част от която /предната й част, от страната на мерата/ била заета от кариера, която същият отдавал под наем, но изтеклият 11-годишен срок не е достатъчен за оригинерно придобиване при действието на Закона за давността/отм./.
Предвид значението за изхода на делото на въпроса за идентичността на възстановения с решение № 5* от 20.02.2004 год. на ОСЗГ О. купел имот с имота, който според ищците/касатори/ е притежавал наследодателя им Т. М. П. към 1949 год., следва да се д опусне касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се провери по реда на чл.290 ГПК основателността на оплакванията, направени с касационната жалба за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито според жалбоподателите, градският съд допуснал като отказал да разпита допуснатите от него свидетели и оставил без уважение искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно идентичността на имота. Разглеждането на касационната жалба е необходимо предвид мотивите на въззивния съд, с които е отказано да бъдат уважени доказателствените искания за разпит на свидетели и за изслушване на експертиза, въпреки указанията, дадени с т.т.6 и 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
В обобщение, налице е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.08.2009 год. по гр.дело № 1479/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав, по жалба вх. № 6* от 12.11.2009 год. на Д. Ц. С. и М. Ц. Р. от гр. С..
ДАВА на Д. Ц. С. и М. Ц. Р. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 43,09/четиридесет и три + 0,09/лева и в същия срок да представят в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/