О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.748
гр.София, 12.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1436/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. Д. Т. от гр. Т. е подал касационна жалба вх. № 3* от 28.10.2009 год. срещу въззивното решение № 121 от 25.09.2009 год. по в.гр.дело № 232/2009 год. на Т. окръжен съд, втори състав в частта, с която е отменено решение № 213 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 201/2008 год. на Т. районен съд по иска по чл.108 ЗС и е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Ц. Ц. и К. Й. Ц. иск за предаване владението върху имот № 7* от 740 кв.м. и 308.44 кв.м. площ от имот № 7* по КВС на землището на гр. Т..
П. се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС: т.10 от тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК; П. № 1 от 29.03.1965 год. по гр.дело № 7/1964 год. на Пленума на ВС и П. № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на ВС; б/ противоречиви решения на съдилищата с позоваване на решение № 122 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 2436/2004 год. на ВКС, ІV-а г.о. и решение № 18 от 29.01.2008 год. по гр.дело № 1686/2007 год. на Т. районен съд и в/ тълкуване характера на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да отхвърли ревандикационната претенция, въззивният съд е приел, че праводателите на ищеца/касатор/ по обявения за окончателен с решение № 190 от 04.05.2000 год. по гр.дело № 418/2000 год. на Т. районен съд предварителен договор от 21.02.2000 год. не са могли да придобият по давност собствеността върху спорните земеделски имоти, поради което с осъществената по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД продажба не са могли да прехвърлят права, които не притежават. Първото съображение за неоснователност на иска почива на приетата липса на идентичност на имотите по предварителния договор с тези по окончателната продажба, като съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза и показанията на свидетелката С по тази сделка – съпруга на Д. К. Х. /с.з. на 13.04.2009 год./. На следващо място, според въззивния съд, дори да се приеме, че имотите са идентични и че праводателите на ищеца/касатор/ са упражнявали фактическа власт върху имот № 7* и имот № 7* след 1973 год., респ. след 1982 год., то от 1949 год., когато е образувано ТКЗС-гр. Търговище, посочените ниви попадат в поземления фонд на стопанството и не могат да бъдат придобивани по давност предвид забраната на чл.86 ЗС/ред. 1951-1990 год./, а и с оглед ограниченията на чл.29, ал.1 ЗСГ/отм./. Прието е, че при действието на ЗСПЗЗ земеделската земя не е възстановена на собствениците, от които е отнета и с приемането на Закона за общинската собственост през 1996 год. е със статут на частна общинска собственост, по отношение на която течението на придобивната давност е спряно за времето от 31.05.2006 год. до 31.12.2011 год. по силата на § 1 от ЗД на ЗС/ДВ, бр.46 от 06.06.2006 год., изм. бр.105 от 22.12.2006 год./. Въззивният съд е приел, че решение № 190 от 04.05.2000 год. по гр.дело № 418/2000 год. на ТРС е непротивопоставимо на ответниците, които не са взели участие в процеса по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и спрямо тях не се разпростира обвързващата сила на пресъдено нещо, така както е непротивопоставимо решение за съдебна делба спрямо трети лица със самостоятелни права върху делбения обект, поради което възражението им за липсата на вещноправни последици от продажбата следвало да бъде разгледано по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Приетата от въззивния съд липса на идентичност на спорните имоти по предварителната и окончателната продажба не е единствено съображение за отхвърляне на иска за собственост. Независимо от тази си констатация, съдът е изследвал и въпроса относно правата на продавачите по обявения за окончателен договор и при условие, че такава идентичност би била налице, като е приел, че придобиване на собствеността върху спорните земеделски земи по давност след 1949 год./когато е образувано ТКЗС- Т. / е било изключено предвид изброените законови забрани.
Изводът, че конститутивното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД не е противопоставимо на ответниците по иска по чл.108 ЗС, тъй като последните не са от кръга на лицата, посочени в чл.220, ал.1 ГПК/отм./ и спрямо тях не се разпростира обвързващата сила на пресъдено нещо, поради което възражението им за липса на вещноправни последици от продажбата следва да бъде разгледано по същество, поражда необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се проведе разграничение между т.н. „действие спрямо всички” на конститутивното решение и силата на пресъдено нещо на същото решение, а оттам – дали зачитането на конститутивното действие е съвместимо с оспорването от трети лица на материалноправната промяна, в която то се състои. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за изхода на спора за собственост, а така също и за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 25.09.2009 год. по в.гр.дело № 232/2009 год. на Т. окръжен съд, втори състав по жалба вх. № 3* от 28.10.2009 год. на Й. Д. Т. от гр. Т..
ДАВА на Й. Д. Т. едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25/двадесет и пет/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: