О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.765
гр.София, .13.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 349/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. В. Д., Е. В. Д., В. Н. Ч. и В. Д. М. са подали касационна жалба № 5* от 27.01.2010 год. срещу въззивното решение от 16.12.2009 год. по гр.дело № 120/2007 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 11.06.2001 год. по гр.дело № 2188/2000 год. на Софийския районен съд, 48-ми състав. С последното са отхвърлени предявените от касаторите субективно съединени искове по чл.108 ЗС срещу П. А. П. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ северозападна част от имот, целият от 5861 кв.м., представляващ парцел **** 3 от масив 119 в местността „К” в землището на с. М., община Н., обл.гр. София.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 17.07.1957 год. по гр.дело № 2601/1957 год. на ВС, І г.о., решение № 1* от 29.11.1984 год. по гр.дело № 1016/1984 год. на ВС, ІІ г.о. и решение № 1* от 22.10.2004 год. по гр.дело № 1337/2003 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация П. А. П. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е прието, че ищците/сега касатори/ са доказали активната си материалноправна легитимация като невладеещи собственици да искат предаване на владението на имота, но не са установили, че именно ответникът П. А. П. упражнява фактическа власт без основание.
С въззивното решение е прието, че праводателката на ответника – се е снабдила с нотариален акт за собственост №, т.ІV, нот.дело № 575 от 21.02.1985 год. на основание покупко-продажба, прекратена семейна общност, наследство и завещание, на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС. Градският съд приел, че при извършване на нотариалното удостоверяване, нотариусът е извършил проверка на описаните в акта като приложения документи съдебно решение по гр.дело № 21883/1984 год. на СРС, възстановяващо препис-извлечение от протокол на НПС-комисия, което удостоверява, че същият протокол е влязъл в сила. Според въззивния съд, продажбата от 27.07.1990 год., с която Е. К. А. е прехвърлила на П. А. П. описания в нотариален акт № 93/21.02.1985 год. имот, представлява разпоредителна сделка, поради което не са налице предпоставките на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за реституиране на имота на бившия му собственик.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Налице е произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на ревандикационния спор, тъй като от разрешаването му зависи дали праводателката на ответника е била собственик на имота, предмет на разпоредителната сделка от 27.07.1990 год. на придобивното основание, на което се позовава нотариалния акт № 93, т.ІV, нот.дело № 575 от 21.02.1985 год., а именно: може ли да се установява замяна на имот, включен в блок а ТКЗС срещу друг имот на кооператори, извън блоковете, на основание чл.12 от П. на Министерския съвет от 26.08.1954 год. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, МТС и ДЗС/Изв., бр.72 от 1954 год./ с изявление на нотариуса при издаването на констативния нотариален акт, че собствеността върху имота се удостоверява с представено от молителя съдебно решение, възстановяващо препис-извлечение от протокол на ТПС-комисия, както и че същия протокол е влязъл в сила? Р. на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като би подпомогнало съдебната практика при правоприлагането по аналогични казуси, предвид отдалечеността във времето на правно релевантните и доказателствени факти.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.12.2009 год. по гр.дело № 120/2007 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок от получаване на съобщението Р. В. Д., Е. В. Д., В. Н. Ч. и В. Д. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 35/тридесет и пет/лева и в същия срок да представят в съда вносния документ, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срока, делото да с докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: