О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 08.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4169/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. ЕАД, гр. С., срещу въззивно решение от 23.05.2008г. по гр. дело № 4143/2007г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 06.08.2002г. по гр.д. № 2042/1997г. на Софийски районен съд по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от „Б” АД срещу „С” ООД. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са относно начина, по който се осъществява преминаването на държавна собственост към общините по силата на чл.6 ЗС, изменен с §6 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г. и по-конкретно: необходим ли е и какъв е правният акт, по силата на който се осъществява включването на един имот „в уставния фонд на общинските фирми” по смисъла на чл.6, ал.2, т.1 ЗС /ред. от 17.09.1991г./, както и относно допустимостта да се осъществи преминаването на собствеността от държавата към общините по чл.6 ЗС /ред.от 17.09.1991г./ с оглед разпоредбата на §7, ал.2 ЗМСМА. От начина, по който се решават тези въпроси пряко зависи изходът на делото. По силата на §7, ал.2 ЗМСМА не преминава в собственост на общините имущество, включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирми и предприятия с държавно имущество.
Ответникът по касация „С” ООД, гр. С., счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводът на СГС по чл.6, ал.2, т.1, пр.2 ЗС не е в противоречие с практиката на ВКС. Цитираната практика е неотносима, защото не е налице идентичност, нито пък сходство в случаите. Въззивният съд е разгледал специфичното придобивно основание по чл.6, ал.2, т.1пр.2 ЗС /ред от 17.09.91г./ – преминаване на имот-собственост на общината поради това, че към деня на влизане в сила на закона, същият е бил включен в уставния фонд на общинска фирма. Не са налице и предпоставките по отношение на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА, защото разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР е неприложима.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 18.02.1997г. по гр.д. №1227/95г. ВКС е обезсилил по реда на надзора решения от 12.01.1994г. по гр.д. № 5156/1992г. на СРС и решение от 02.12.1994г. по гр.д. № 1880/94г. на СГС в частта им, с която е уважен иск на Д. по чл.233 ЗЗД и е върнал делото на СРС за ново разглеждане на иск по чл.108 ЗС. При новото разглеждане на делото СРС е отхвърлил предявения иск по чл.108 ЗС, а СГС с решение от 25.10.2006г. по гр.д. № 3934/2003г. е обезсилил решението му и е прекратил производството като недопустимо. С решение от 17.12.2007г. по гр.д. № 932/2007г. на ВКС е отменено решението на СГС по гр.д. № 3934/2003г. и то е върнато за ново разглеждане.
С обжалваното решение Софийският градски съд е прекратил производството по отношение на контролираща страна МРРБ, по отношение на третите лица помагачи „Б” АД, Столична община и. управа на София град, обезсилил е решението от 06.08.2002г. по гр.д. № 2042/1997г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС срещу Българската държава поради това, че такъв иск не е предявен и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, предявен от Б. Д. срещу „С” ООД. В прекратителните части въззивното решение не е обжалвано. Въззивният съд е приел, че твърдяното от ищеца Б. „ДСК” придобивно основание за правото на собственост върху процесните два етажа като част от 5-етажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., е актът на учредяването на банката при образуването и в ЕАД като правоприемник на Д. , прекратена със ЗПДСК. От фактическа и правна страна въззивният съд е приел, че съгласно АДС № 5491/1951г. 5-етажната жилищна сграда е национализирана на основание чл.2 ЗБЧ от 1947г. и е преминала в актив на БНБ. С ПМС № п-165/1953г. на основание чл.15 и 16 от Правилника за държавните имоти МС е наредил на БНБ да предаде безвъзмездно на учредената Д. 63 сгради и дворни места съгласно опис, измежду които и процесната сграда. В АДС е извършено последващо отбелязване, че последните три етажа /измежду които и процесните два/, в които живеят наематели, са предоставени на „С” -Ленински район, на основание ПМС № 202/1961г. Съгласно ПМС 202 и издадената въз основа на него Заповед № 72/1962г. на Министерство на финансите етажите са предадени от Д. на СГНС – „С” с протокол от 20.04.1962г. Съгласно писмо на Ленински РНС „С”- Ленински район е включил имотите в основните си средства, считано от 01.05.1962г. Процесните етажи са включени в ДМА на СП”С” от 30.06.1962г. На 30.06.1989г. ИК на ОбНС е учредил общинска фирма с ограничена отговорност БКС „С”-София, на която е предоставил имущество в размер на 9 383 000 лева и е прекратил дейността на предприятие БКС „С” като образуваната фирма поема активите и пасивите на последното по баланса към датата на прекратяване. С разпореждане № 156/1973г. БМС е отменено ПМС 202 и са образувани специализирани стопански предприятия с предмет на дейност„стопанисване на държавния и ведомствен жилищен фонд”. С него министерствата, ведомствата и държавните стопански организации са задължени да предадат на държавните стопански предприятия за стопанисване жилищните си сгради. Съгласно Номенклатурата на комуналното стопанство последното има за задача да задоволява комунално-битовите нужди на населението, предприятията, учрежденията и пр. Дейността на „Ж” е дейност за техническа експлоатация, поддържане и стопанисване на жилищния фонд, предоставен на народните съвети. БКфє ООФ е регистрирана по Указ № 56 за стопанска дейност. Впоследствие ВрИК на ОбНС „С” с решение от 05.11.1991г. е преобразувал ООФ БКС „С” в „Б” ЕООД с основен капитал /в т.ч. сгради/ по баланса на ООФ „Б” към 01.10.1991г. По него като дълготрайни материални активи се водят и последните три етажа от сградата.
Д. е преобразувана в ЕАД с РМС №59/98г. Със същото разпореждане МС предоставя на Б. Д. ЕАД собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от Д. и отразено в баланса към 30.09.1998г. Цялата пет-етажна сграда е предоставена от Българската държава на Д. , РД. 1. Спорните два етажа са включени, както в капитала на капитала на Б. Д. и в капитала на „Б” АД, правоприемник на БКС „С” ООД. Последният е наемодател на ответното дружество. Придобивните основания са вторични и от правно значение е дали спорните два етажа към акта на образуване на Д. ЕАД са били държавна собственост към момента на предоставянето им с РМС 59 като част от капитала на Б. Д. ЕАД. Общинската фирма „Б” е образувана по УСД 56 още през 1989г. на основание решение на ОбНС, съобразно чл.11, ал.3,т.1,б”б” от Указа. Правото на стопанисване преминава като част от активите на ООФ”Б” с учредителната сесия на ОбНС от 30.06.89г. То е част от имуществото на фирмата, съгласно чл.20, ал.1 УСД 56. Към 17.09.1991г., когато с §6 ПЗР ЗМСМА е изменен чл.6 ЗС, процесните имоти са били общинска собственост, съгласно чл.6, ал.2, т.1. Правото на стопанисване е било включено в уставния фонд на ООФ „Б” и впоследствие с преобразуване на общинската фирма в ООД – процесните имоти валидно са включени от принципала в уставния капитал на дружеството с решение от 05.11.1991г. на ИК на ОНС. Придобиването е ex lege – предоставеният в уставния фонд имот става собственост на фирмата с образуването и по съответния ред.
Поставеният от касатора като съществен правен въпрос за начина, по който се осъществява преминаването на държавна собственост към общините по силата на чл.6 ЗС, изменен с §6 ПЗР на ЗМСМА от 1991г. и конкретно – необходим ли е и какъв правен акт, по силата на който се осъществява включването на един имот в „уставния фонд на общинските фирми” по смисъла на чл.6, ал.2, т.1 ЗС /ред. от 17.09.1991г./ не се възприема от настоящата като решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. като решаван противоречиво от съдилищата. При преценката на това дали определено имущество е влязло в уставния фонд на създадена по реда на Указ 56 ОФ, се изхожда, както от изискванията на съответните нормативни актове, вкл. и подзаконовите такива, действащи към релевантия момент на волеизявлението на компетентния орган за включването на имуществото в уставния фонд, така и от доказателствената сила на представените по делото документи, съобразно ГПК. Изводите на СГС по чл.6, ал.2, т.1, пр.2 ЗС не са в смисъл, че записването по баланса на фирмата е придобивен способ и не са в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. С решението на ВКС /1079/2005г., ІV г.о./ – е третиран въпросът за предаването на държавни недвижими имоти за стопанисване и управление от една държавна организация на друга не по съгласие на преките им ръководители, а на ръководителите на ведомствата, на които са подчинени, както и за липсата на транслативен ефект от счетоводното завеждане на ДМА по баланса, извършено без волеизявление на компетентните органи и последвалото фактическо предаване на имота за стопанисване и управление с протокол-опис по НДИ. За да приеме, че процесните имоти са влезли в уставния фонд на ООФ, СГС се е позовал на решението на ОбНС като компетентен орган за образуване на ООФ през 1989г. съобразно УСД 56 и включването в уставния и фонд на имущество, вкл. предоставеното по обстойно проследения от него ред право на стопанисване на процесните имоти. В тази връзка са неоснователни поддържаните доводи за изведен от въззивния съд решаващ извод относно правното значение на счетоводното отразяване на имотите по баланса на БКєє без обсъждане на останалите доказателствата вкл. и тези, съобразно цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение на ВКС относно волеизявленията на компетентния орган по предоставянето на имуществото и включването му в уставния фонд.
Втората група правни въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради това, че нямат пряко отношение към изхода на спора, доколкото с решението е прието, че имотът не е бил държавна собственост, а общинска собственост, поради това, че е бил включен в уставния фонд на общинска фирма към 17.09.1991г. – чл.6, ал.1, т.2 ЗС. Не е налице произнасяне от въззивния съд по §7, ал.2 ПЗР ЗМСМА/нова-ДВ, бр.49 от 1995г./, съгласно която не преминава в собственост на общините имущество по ал.1, което е включено в капитала, в уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма, предприятие с държавно имущество. Нормата на §7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, както е прието и в посочените от касатора решения на ВКС, съставлява изключение от правилото на алинея първа, но също визира момента на влизане в сила на ЗМСМА. Тя обаче е неприложима, ако към този момент е налице някоя от посочените в алинея чл.6, ал.2 ЗС предпоставки.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК от ответника по касация, поради което този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.05.2008г. по гр. дело № 4143/2007г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 06.08.2002г. по гр.д. № 2042/1997г. на Софийски районен съд по иска по чл.108 ЗС, предявен от „Б” АД срещу „С” ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.