О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 258/08 г.
гр.София 30.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
дело под № 3849/2008
Производството е по чл.288 ГПК.
К. К. М. от гр. В. чрез пълномощника си адв. Н от същия град, е подал касационна жалба вх. № 1* от 17.07.2008 г. срещу въззивното решение № 152 от 29.05.2008 г. по в.гр.д. № 74/2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 194 от 23.11.2007 г. по гр.д. № 151/2007 г. на Балчишкия районен съд и е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ-Балчик за установяване правото на наследниците на К. М. И. , б.ж. на с. Б., обл. Варна, починал 1956 г., да възстановят правата си върху 346.400 дка земеделски земи в землището на с. К., общ. Балчик. Поддържа се, че касационната инстанция следва да се произнесе съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК по приложението на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, при което да се установи дали и кои писмени доказателства, извън изрично изброените в текста на нормата такива и конкретно-подаваните декларации пред държавната планова комисия, въз основа на които са се определяли дължимите доставки към държавата – следва да бъде признато значението на „друг писмен документ”, чрез който да бъде признато правото на реституция на земеделски имот.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Основание за допускане на касационно обжалване по този текст от процесуалния закон би било налице ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
При иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се установят при условията на пълно доказване фактите, по силата на които се твърди, че е била придобита собствеността върху земеделската земя, а именно конкретно придобивно фактическо основание /правна сделка, придобивна давност и пр./, както и факта, че имотът е бил внесен в ТКЗС.
Решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е, че липсват доказателства наследодателят К да е притежавал към момента на колективизацията правото на собственост върху 346.400 декара ниви в землището на с. К.. Изводът на въззивния съд за недоказаност на иска е основан на преценката на всички документи, представени по делото, в т.ч. парцеларния списък за землището на с. К., в който срещу името на К. М. са били записани 5.2 декара двор и 341.200 дка ниви. Прието е, че е налице несъответствие между личните имена на записания в споменатия списък собственик и тези на наследодателя на ищеца /касатор/, както и между количеството земя по списъка – 346.400 дка и онова, което е било възможно да е останало на наследодателя след отнемането на третината от 162.66 дка /2 х162.66 = 325.32 дка/ съгласно румънския Закон за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа /ДВ, бр. 157 от 20.07.1942 г./. Следователно, с въззивното решение не е отречена доказателствената сила на представените по делото документи, но е прието, че с тях не се установява към момента на масовизацията в землището на с. К., тогава жител на с. Б., да е притежавал 346.400 дка земеделска земя. Въззивния съд е преценявал като писмено доказателство и парцеларния списък за землището на с. К., но предвид споменатите несъответствия в имената и в количеството на земеделската земя, както и при липсата на доказателства за последващо придобиване на разликата от 325.32 дка до 346.400 дка от наследодателя К, е намерил претенцията за неоснователна. Преценката на посоченото писмено доказателство не съставлява съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол, но не и предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение: не се сочат непълноти или неясноти на нормите на чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ; не е налице произнасяне за първи път по спор по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ; нито с решението е изоставено едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
В обобщение, подадената касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 29.05.2008 г. по в.гр.д. № 74/2008 г. на Добричкия окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 17.07.2008 г., подадена от К. К. М. от гр. В., к.к.”З”, вила 651, чрез адв. Н от гр. В., бул.”В” № 10.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: