О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 11.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 265 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Б. Т., З. Б. Т., З. А. Т., М. Р. К., Н. Б. Т., Н. М. Т., Р. М. Д. и Ф. И. Т. против решение № 544 от 12.11.2008 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение 492 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 213 от 2006 г. на Районен съд- З. за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследователят им Р. Ю. Т. е бил собственик на нива от около 20 дка в землището на с. С., общ. Златоград в м.”Р”, при граници: Исеин Г. , от две страни гора, селска гора и О. път, която понастоящем представлява 28 земеделски имота с посочени граници.
Ответниците по касационната жалба А. Ю. Т., В. Г. К., В. К. Т. , З. Н. Т., З. Н. Т., З. А. М., З. М. Т., И. Я. Б., К. С. Т., К. Х. Т., К. Ф. Т., М. В. М., М. М. В., М. И. Т., М. Н. В., М. М. В., Р. В. К., С. А. В., С. Я. Т., С. Е. Т., Ф. Ю. Т., Ш. Ю. Т. , С. И. Т., Д. Р. Т., Ф. Р. М. и Б. Р. Т. /последните четирима конституирани в производството като правоприемници на починалия на 7.12.2008 г. ответник Р. М. Т. / не са изразили становище по предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.218з от ГПК /отм./ след касиране на предходно въззивно решение /с което предявения иск е бил отхвърлен/ с решение № 1* от 8.07.2008 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, пето гражданско отделение с указания по приложение на материалния закон. За да постанови ново отхвърлително решение Окръжен съд С. е приел, че ищците черпят права от нотариален акт от 1939 г., с който Ю. Т. е придобил собствеността върху процесния имот от 20 дка, но този момент е значително отдалечен назад във времето от годината на образуване на ТКЗС /1958 г./, към който следва да се установи правото на собственост. Представения писмен договор от 1948 г. съдържа волеизявление на синът на Ю. Т. /поч.1947 г./ – Реджеб Т. /наследодател на ищците/ за предаване на 10 дка от имота на братята М. , Ю. и Х. Т. през 1939 г. Изложени са съображения, че и в нотариалния акт и в договора за продажба имота е индивидуализиран с идентични граници /а ако договора от 1948 г. е бил за част от имота, то би следвало да фигурира като граница собствен имот/ и доколкото основен индивидуализиращ белег на един имот не е неговата площ, а местонахождението и границите е направен извода, че ответниците са осъществили трайна фактическа власт върху целия имот през 1939 г. и по аргумент от чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ в тяхна полза е изтекла придобивна давност по чл.34 от ЗД /отм./. Ищците не са владяли процесния имот след 1939 г., нито изцяло, нито ? ид.ч. от него или индивидуализирани 10 дка и именно поради това в емлячния регистър от 1949 г. никаква част от този имот не е декларирана, като липсата на деклариране разколебава извода, че правото на собственост е принадлежало в патримониума на наследодателя на ищцовата страна, а главното доказване изисква от събраните доказателства да бъде направен единствено възможен извод, че към 1958 г. техния наследодател е владял имота в м.”Р”.
Н. в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърдения на касаторите са свързани с процесуалноправния въпрос задължително ли е за въззивния съд, разглеждащ делото по реда на чл.218з от ГПК, тълкуването в касационното решение на установените по делото факти и тяхното правно значение, ако делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и въззивното решение е постановено при същия доказателствен материал, като предходното касирано въззивно решение, както и допустимо ли е признаване на право на собственост по давностно владение, ако липсва изрично възражение от всички заинтересовани в тази насока и с материалноправния въпрос дали давността по чл.34 от ЗД /отм./ следва да бъде изтекла към момента на образуване на ТКЗС и следва ли да се прилага чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ ако не е установено внасяне на земята в ТКЗС.
Считат, че по посочените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, както и с разрешенията в решение № 467 от 22.04.1994 г. по гр.д. № 1059/1993 г. на ВС, ІV г.о., решение № 1* от 1.11.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВС, ІV г.о., решение № 1* от 1.11.1995 г по гр.д. № 2180/1994 г. на ВС, ІV г.о. и решение № 686 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876 от 1996 г. на ВКС, І г.о. Посочените решения са свързани само с въпроса относно давността като способ за придобиване на право на собственост и съответно значението на декларирането или внасянето на имоти в ТКЗС при спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Разрешенията в тях обаче са неотносими към настощия правен спор, тъй като касаят тълкуване на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗД /отм./ преди приемането на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98 от 1997 г./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли съдът да се произнася за придобиване на права по давност без да е наведено изрично възражение в тази насока от ответниците. При спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ предмет на изследване е коя от страните се легитимира като собственик към момента на образуване на ТКЗС съобразно с наведените фактически твърдения за придобиване на собствеността, а квалифицирането на придобивния способ съобразно тези твърдения е част от решаващата дейност на съда. В този смисъл липсва необходимост от тълкуване на процесуалния закон, а касаторите не удостоверяват наличие на противоречива съдебна практика по посочения въпрос.
Касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл.218з, ал.1, изр.второ от ГПК не дава конкретно разрешение за пределите, в които тълкуването в касационното решение е задължително за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане и което тълкуване е необходимо във връзка с поставения в тази насока процесуално правен въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 544 от 12.11.2008 г., постановено по гр.д. № 534 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доктазателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 52.80 лв.
При неипълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при представяне доказателства за платена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: