Р Е Ш Е Н И Е
№ 1421
София, 17.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 25.11.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ ВАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 127/2008 година
Производството е по член 218 а л.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 3 ал.2 от ПЗР на ГПК..
Образувано е по касационна жалба,подадена от О. К. против решение от 07.11.2007г. на Кюстендилски окръжен съд,ГК,постановено по гр.д. №626/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Н. И. И. и Л. И. Г.,в писменото си становище, молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение от 06.08.2007г. постановено по гр.д. №1731/2005г. по описа на Кюстендилски районен съд,с което е признато за установено по отношение на О. гр. К.,че Н. И. И. и Л. И. Г.,на основание наследствено правоприемство са собственици на имот пл. №17а по кадастралния план на м.”Х”,в землището на гр. К. при описани граници,който имот е изчертан със зелен цвят на скицата към заключение №183/11.05.2006г. на вещо лице инж. Б,която подписана от съда,е неразделна част от съдебното решение.
Въззивният съд е констатирал,че общият наследодател на ищците С е бил собственик на нива в м.”Х” в землището на гр. К. с площ от 5,5 дка, по силата на нотариален акт №148 от 1933г.,като част от този имот 1172 кв.м,заедно със застроената вила и едноетажна сграда е отчуждена по реда на ЗОЕГПНС,одържавен с АДС №77/1950г.,който имот е бил реституиран на ищците със заповед №94-00-457/10.03.1992г. Съдът е отбелязъл,че страните не спорят,че останалата част от имота от 4 дка е бил внесен в ТКЗС през 1956г. от дъщерите на С. К. К. и А. Б. ,заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,но тъй като за същия е налице член 10 б от ЗСППЗЗ,е отказано възстановяването му и ищците са обезщетени с компенсаторни бонове. При това положение съдът е стигнал до извода,че е спорен въпроса за останалите 428 кв.м,които е приел,че са идентични с изчертаните в зелено на скицата на вещото лице Г. и отразени в кадастралния план под №17 а. В резултат на този анализ ,съдът е стигнал до извода,че процесната част от имота не е била внасяна в ТКЗС и се владее от ищците след 1992г., заедно с възстановеният им по реда на ЗВСОНИ имот,като е без значение обстоятелството,че за тази част от земеделския имот-нива от 5,5 дка,не е проведена предвидената по ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване правото на собственост върху тази земя,тъй като последната не е включена в ТКЗС.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от заявеното в исковата молба, ищците претендират,че са собственици на имот пл. №17 а по кадастралния план на местн.”Х” гр. К.,за който твърдят,че е част от наследствения имот,останал от общия наследодател С,представляващ съгласно приложения на лист 4 от делото нот.акт №148/1933г.-т.1-„нива м.”Х” от 5,5 дка” при описани съседи,която част не идентифицират по площ,а сочат само като имот с пл. №17 а. Безспорно е установено с доказателствата по делото-опис декларации от 20.03.1956г./лист 68 и 69 от делото/,че наследниците на общия наследодател С,като член кооператори на ТКЗС, са внесли описаната като нива от 4 дка в местн.”Х”,която е била заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,съгласно заявление № 80128/15.07.1991г., подадено от ищцата Н с решение №1-68 от 04.02.2002г. на ПК К. е отказано възстановяването на правото на собственост върху тази земеделска земя,описана в т.6 на раздел ІІІ от решението/лист 88 от делото/,заедно с други земеделски имоти,за които са били получени като обезщетение компенсаторни бонове,съгласно решение №35-0/27.06.2000г. на ПК К. Видно от съдържанието на двете опис-декларации/лист 68 и 69 от делото/,подадени от наследниците на С. К. , със същите се удостоверява, с оглед член 5 от Примерния устав на ТКЗС,че деклараторът е описал всичката обработваема земя,която той и неговото домакинство стопанисват до влизането в ТКЗС-в настоящия случай към 20.03.1956г. Следователно,в ТКЗС е била внесена и включена в блоковете на ТКЗС,съответно и с оглед проведената масовизация,цялата земедеска земя,включително и тази останала в наследство от наследодателя на ищците. Така че извода на съда,че процесната част от общия имот,принадлежал някога на наследодателя на ищците, описан като нива от 5,5 дка,и представляващ понастоящем имот с пл. №17а по кадастралния план гр. К.,никога не е включвана в ТКЗС е неправилен и не намира опора в доказателствата по делото. След като за процесната част,за която ищците претендират,не е проведена предвидената по реда на ЗСПЗЗ административна процедура ,и същата не е заявявана за възстановяване по този ред,то реституционен ефект по реда на този закон не може да настъпи и ищците не се легитимират като собственици на тази част от имота. Наред с това, липсват каквито и да било доказателства за идентичност на тази останала част от общия имот на наследодателя,представляващ нива от 5,5 дка в местн.”Х” по граници и площ,с претендирания понастоящем имот представляващ пл. №17 а по кадастралния план с площ от 0,700 дка,съгласно отразеното в оценката за пазарната цена на тази земеделска земя. Ето защо,заявената от ищците претенция се явява неоснователна и недоказана.
По изложените съображения, касационният съд счита,че следва да се отмени обжалваното решение и спора да бъде решен по същество.
С оглед изхода на спора на основание член 64 ал.2 от ГПК/отм/ на О. К. следва да се присъдят разноските по делото за всички съдебни инстанцици в размер на 236 лева,включително юрисконсултско възнаграждание.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 07.11.2007г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр. д. №626/2007г. по описа на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. И. И. от гр. К. и Л. И. Г. от гр. С. против О. гр. К.,иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,за признаване за установено по отношение на О. гр. К.,че Н. И. И. и Л. И. Г.,на основание наследствено правоприемство,са собственици на имот пл. №17а по кадастралния план на м.”Х”, в землището на гр. К.,извън регулация при граници и съседи:от запад и северозапад-асфалтиран път,от юг-имот пл. №18,от изток-имот пл. №17 и от север-общинско место без кадастрален номер,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. И. И. от гр. К. и Л. И. Г. от гр. С. да заплатят на О. гр. К. сумата 236 лева/двеста тридесет и шест лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: