ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№522
Гр. София, 20.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 1451/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Кристина Д. Д. , Ю. Д. З. и Д. А. З. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 3* от 17.09.2009 г. срещу въззивното решение № 1* от 11.08.2009 г. по в.гр.д. № 876/2009 г. на Варненския окръжен съд. С него е било отменено решение № 701 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 6072/2007 г. на Варненския районен съд 12-ти състав и е уважен предявения срещу касаторите отрицателен установителен иск, че не са собственици на реална част с площ 632 кв.м. от ПИ № 558 по ПНИ на с.о. „Ален мак“, гр. В., при граници на реалната част: път, път, ПИ № 540 и останалата част от ПИ № 5* повдигната в син цвят по скицата на л.192 от делото, която приподписана от съда е неразделна част от решението.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решения: № 1* от 02.10.2003 г. по гр.д. № 1632/2002 г. IV г.о., № 1* от 24.02.2009 г. по гр.д. № 5282/2007 г. I г.о., № 239 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 81/2008 г. I г.о. и № 999 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 1175/2001 г. IV г.о.
Ответниците по касация са на становище, че не са налице основания за касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да уважи отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел, че ответниците /сега касатори/ не са доказали, на А. Л. Д. да е било предоставено право на ползване върху спорния имот с решение на ИК на ОНС В. Доколкото по делото е установена неавтентичност на удостоверение № 22 от 03.06.1981 г. /същото не е подписано за „председател на ИК на ОНС“ от изпълняващия тази длъжност към момента на издаването му – Х. Т. /, съдът е приел, че документът не може да се цени с оглед основното му предназначение -да удостовери, че с решение на ИК на ОНС е предоставено право на ползване върху хавра в м.“Банана чешма“, землище на гр. В., с площ от 0.600 дка. Прието е, че след като ответниците /касатори/ не са представили препис от решение на ИК на ОНС за предоставено право на ползване или други доказателства в тази насока, не е налице първата предпоставка за трансформация на правото на ползване в право на собственост по отношение на А. и К. Д. и съответно, че последвалите разпоредителни сделки в полза на ответниците Ю. Д. З., Д. А. З. и „Шарма“ ЕООД, гр. В. не са произвели прехвърлителен ефект.
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените решения. Както се посочи, решаващ мотив за уважаване на отрицателния установителен иск е, че ответниците /касатори/ не са представили доказателства, че в полза на А. Л. Д. е било валидно учредено право на ползване върху спорния имот по силата на решение № 4/2 от 11.03.1981 г. на ИК на ОНС- В. След като удостоверение № 22 от 03.06.1981 г. е неавтентичен документ, той няма доказателствена сила по отношение на стоящия вън от него факт, който се удостоверява от материализираното удостоверително изявление. В представеното с касационната жалба решение № 239 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 81/2008 г., ВКС, I г.о. е прието, че качеството на ползвател на имот, предоставен по реда на П. на Министерския съвет се установява с представяне на акта за учредяване на правото на ползване или с други категорични доказателства и възражението на страната, че е имала такова качество не може да се възприеме само въз основа на косвени доказателства, каквито са оценителен протокол и документи за плащане на земята, още повече, че цитирано в описа към оценителния протокол удостоверение не се е намирало в преписката.
Общото между останалите три решения: № 1* от 02.10.2003 г. по гр.д. № 1632/2002 г. ВКС, IV г.о., № 1* от 24.02.2009 г. по гр.д. № 5282/2007 г. ВКС, I г.о. и № 999 от 08.07.2002 г. по гр.д. № 1175/2001 г. ВКС IV г.о. е в това, че в третираните от тях случаи бившите ползватели са установили, че по надлежния ред върху имотите им е било предоставено право на ползване. Така, съгласно решение № 1* от 24.02.2009 г. по гр.д. № 5282/2007 г. ВКС, I г.о. по делото е бил представен протокол от заседание на ИК на ОНС, на което колективният орган е взел решение за предоставяне правото на ползване, като е посочено, че подписването на протокола не от председателя, от друго лице не се отразява на валидността на взетото решение. Не е било спорно, че с решение на ИК на ОбНС е предоставено правото на ползване и в случая, предмет на решение № 1* от 02.10.2003 г. по гр.д. № 1632/2002 г. ВКС, IV г.о. В решението се подчертава, че по иск за собственост срещу него, бившият ползвател упражнява фактическа власт върху земеделската земя на правно основание, ако е изпълнил процедурата по §4 ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – да е заплатил стойността на земята на нейния собственик. По същото дело е било установено, че ответникът е ползвател по смисъла на §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е изградил законна постройка.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 11.08.2009 г. по в.гр.д. № 876/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 17.09.2009 г. на К. Д. Д., Ю. Д. З. и Д. А. З. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: