О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
[населено място], 17.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 656 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Н. П. като особен представител на Р. Г. Р. срещу определение № 498 от 23.04.2013г. по гр.д. № 141/2012г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че искът на ищеца [фирма] е уважен изцяло, като не е отчел, че са предявени установителни искове за собственост върху два недвижими имота, като за единия имот искът е отхвърлен, а за другия – уважен. Поради това ищецът няма право на пълния размер на сторените разноски. Навежда се и довод, че съдът е възприел сумите в приложения списък на разноските, без да е ясно дали той съответства на наличните по делото доказателства за направени разноски. В частната жалба се обръща внимание, че Смолянски окръжен съд не се е произнесъл по искането на адв. П. за определяне на възнаграждението й като особен представител за въззивното и за първото касационно производство.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
С решение № 430 от 15.11.2012г. по гр.д. №141/2012г. на Смолянски окръжен съд е уважен предявения от [фирма] против Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. установителен иск за собственост на УПИ ІV в кв. 9 по плана на [населено място], [община], с площ 3140 кв.м., заедно с построените в него заслон за овце – монолитна сграда с площ 590 кв.м. и силажна яма; в полза на ищеца [фирма] са присъдени направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 3758,16 лв. по приложен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 248, ал.1 ГПК, с подадената касационна жалба вх.№ 4980/04.12.2012г. адв.П. е възразила срещу присъдените с решението разноски като е изтъкнала, че те са присъдени изцяло по приложения списък, без да се отчете уважената и отхвърлена част на исковете. Поискала е също така присъждане на възнаграждение за себе си като особен представител за първото касационно производство и за второто въззивно такова.
С обжалваното определение № 498 от 23.04.2013г. Смолянски окръжен съд е оставил без уважение молбата на адв. П. по чл. 248 ГПК, съдържаща се в касационната жалба, като е изтъкнал, че според изхода на спора /уважаване на иска изцяло/ направените от ищеца разноски следва да се понесат от ответната страна. Според съда, следва да се вземат предвид всички разноски в списъка по чл. 80 ГПК, тъй като отменителното решение на Върховния касационен съд не разрешава спора по същество, а връща делото за ново разглеждане.
С исковата молба на [фирма] са предявени установителни искове за собственост относно два недвижими имота – УПИ ІV в кв. 9 и УПИ ІІ в кв.9 по плана на [населено място]. С решението на Смолянски окръжен съд в първото въззивно производство – по гр.д. № 483/2010г. са отхвърлени и двата иска. С определение № 44 от 18.03.2011г. по гр.д.№ 263/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о. е върната касационната жалба в частта й относно УПИ ІІ от кв.9 на основание чл. 280, ал.2 ГПК, т.е. за този имот въззивното решение е влязло в сила. С решение № 142 от 21.03.2012г. по гр.д. № 263/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено решението на Смолянски окръжен съд относно УПИ ІV в кв.9 и делото е върнато за ново разглеждане. С второто въззивно решение по гр.д. № 141/2012г. Смолянски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение относно УПИ ІV в кв. 9 за уважаване на иска. С решение №78 от 29.05.2014г. по гр.д. № 657/2014г. на Върховния касационен съд, ІІг.о. това решение е оставено в сила.
В приложения от ищеца [фирма] във въззивното производство по гр.д.№141/2012г. списък на разноските са включени разноски за първото въззивно производство /гр.д. № 483/2010г./ – 850лв., разноски за първото касационно производство /гр.д. № 263/2011г./ – 2108,16лв., включително 78,16 лв. за разглеждане на касационната жалба и 1500лв. за адвокатска защита в открито съдебно заседание и разноски за второто въззивно производство/гр.д. № 141/2012г./ – 800лв. Доколкото първото въззивно и първото касационно производство /до момента на оставяне на касационната жалба за УПИ ІІ без разглеждане/ се отнасят и за двата имота, то разноските за тези две производства следва да се определят според съотношението на цените на двата иска. Цената на иска за УПИ ІІ е 1822,90лв., а цената на иска за УПИ ІV е 15 362,90лв., като искът за първия имот е отхвърлен, а за втория – уважен. От общия размер на направените разноски в първото въззивно и първото касационно производство 1280лв /изключвайки държавната такса за разглеждане на касационната жалба и адвокатското възнаграждение защитата в съдебно заседание, които са само за втория имот/ ищецът има право на 1128,06лв. Към тях следва да се прибавят разноските, касаещи иска досежно УПИ ІV, а именно: държавната такса за разглеждане на касационната жалба 78,16лв., възнаграждение за адвокат в касационното производство 1500лв. и разноските за второто въззивно производство 800лв.; така се получава сумата 3506лв., която е дължима на ищеца.
При този извод следва да се измени решението на въззивния съд в частта за разноските като присъдената сума 3758,16лв. се намали на 3506лв.
С обжалваното определение от 23.04.2013г.въззивният съд не се е произнесъл по искането на адв. П. да й бъде определено възнаграждение като особения представител. В частната жалба изрично се изтъква този пропуск на съда. В тази част частната жалба представлява искане за допълване на определението, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за допълване на съдебния акт с произнасяне по това искане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 498 от 23.04.2013г. по гр.д. № 141/2012г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която не е уважено искането на адв. Н. П. като особен представител на Р. Г. Р. за изменение на решение № 430 от 15.11.2012г., постановено по посоченото гражданско дело, в частта му за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на [фирма] разноски от 3758,16лв. на 3506лв. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 430 от 15.11.2012г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. №141/2012г. в частта му за разноските като:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на „А. БГ-ГБ” О. разноски по делото, дължими от Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р. от 3758,16лв. на 3506/три хиляди петстотин и шест/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Връща делото на Смолянски окръжен съд за допълване на определението чрез произнасяне по искането на адв. П. за присъждане на възнаграждение като особен представител.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: