ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№52
София, 10.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 2453/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от Д. П. Р. и М. Ц. Р..и двете от с. О.. С. област против решение №138/19.03.2008г. постановено по гр.д. №61/2008г. по описа на съда.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение №164/04.12.2007г. постановено по гр.д. №156/2007г. по описа на Районен съд гр. Ч.,с което са отхвърлени предявените искове от Д. П. Р. и М. Ц. Р. против Общинска служба по земеделие и гори гр. Ч.,Д. л. гр. Х. и Регионално управление на горите гр. С.,на основание член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.
В решаващите мотиви съдът е приел,че собствеността върху част от претендираните имоти вече е възстановена по цитираните преписки на ОСЗГ,а за останалата част от посочените в исковата молба имоти,претенцията е останала недоказана.
Основанието на което се позововат касаторите за допускане на касационно обжалване е предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,която предвижда с решението си съдът да се е произнесъл по съществен мариалноправен и процесуал поправен въпрос,който е разрешавам противоречиво от съдилищата. В тази връзка са приложени към изложението решение №959/22.04.1996г. по гр.д. №201/1995г. по описа на ВКС,състав на IV гражданско отделение и решение от 27.11.2007г. постановено по гр.д. №135/2007г. по описа на Районен съд гр. Ч.. Този критерий визира противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища,но йерархично долустоящи на ВКС. Следователно горепосоченото решение на В КС е неотносимо към
обосноваване на тази хипотеза за допускане на касационно обжавлане. Другото приложено към жалбата решение по цитираното гражданско дело на Районен съд Чепеларе,макар постановено по заявен иск със същото правно основание член 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,не е свързан с произнасяне по идентичен с обжалваното решение въпрос,а се отнася до доказателственото значение на представените писмени доказателства и правата които се пораждат за собствениците на гори, попадащи в посочения ревир.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №138/19.03.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №61/2008г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: