О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 01.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от председателя СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1177/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Я. и И. А. ов Я. , действащ лично и със съгласието на К. А. ов Я. , Д. С. К. , Н. М. Г. и А. Н. К. , всички от гр. В., срещу определение № 1* от 14.04.2008 г. по в.ч.гр.д. № № 696/2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което са оставени в сила: определение № 368 от 09.01.2008 г. по гр.д. № 6565/2005 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав за прекратяване на производството по делото в частта по приетия за съвместно разглеждане по реда на чл.118 ГПК /отм./ инцидентен установителен иск на Н. М. Г. , И. А. ов Я. и Д. С. К. срещу МРРБ и О. В. за установяване, че към датите 27.05.1969 г., 01.01.1992 г. и 20.02.1993 г. собственици на процесните 50 кв.м., представляващи част от имот пл. № І-6 в кв.9 по плана на 8-ми подрайон на гр. В. не са били държавата и общината или трето юридическо лице, а са били ищците, респ. техните наследодатели, както и определението от 08.02.2008 г. по гр.д. № 6565/2005 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав, с което не е приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявения от А. К. Я. по реда на чл.118 ГПК /отм./ инцидентен установителен иск с правно основание чл.97 ГПК /отм./ срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и О. В. .
П. се, че спорът относно допустимостта на инцидентния установителен иск за собственост в миналото е съществен процесуален въпрос и частната касационна жалба подлежи на разглеждане, тъй като обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС /определение № 454 от 14.11.2007 г. по ч.гр.д. № 1749/2007 г. І г.о./.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че са налице предпоставките на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.208, ал.1, т.1 ГПК за допускане на частно касационно обжалване на определението на въззивния съд с оглед противоречието му с цитираното определение № 454 от 14.11.2007 г. по ч.гр.д. № 1749/2007 г. ВКС, І г.о.
Частната касационна жалба е подадена в едноседмичния срок от съобщаване на определението по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В качеството си на установителен иск инцидентният установителен иск е допустим само ако е налице интерес от търсеното установяване /чл.97, ал.1 ГПК – отм./. Неслучайно разпоредбата на чл.118 ГПК /отм./ изисква преюдициалното правоотношение да бъде оспорено, като с инцидентния установителен иск се търси самостоятелна защита чрез сила на пресъдено нещо относно преюдициалното правоотношение. Чрез инцидентния установителен иск преюдициалното правоотношение се превръща в предмет на делото, наред с обусловеното право, което е било първоначалния предмет на делото. Законът постановява, че страната иска от съда да се произнесе „и относно съществуването или несъществуването” на преюдициалното правоотношение, т.е. че един нов предмет на делото се прибавя към досегашния спорен предмет. А по предмета на делото съдът е призован да се произнесе със сила на пресъдено нещо. Предмет на инцидентния установителен иск обаче може да бъде само такова материално гражданско право или правоотношение, което е преюдициално спрямо материалното право, предмет на първоначалния иск, т.е. което изпълнява ролята на юридически факт спрямо него. Останалите факти от основанието на иска не могат да станат предмет на инцидентния установителен иск, защото съобразно чл.118 ГПК /отм./ страната може да иска от съда да се произнесе относно „… едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото”, т.е. само правоотношения, но не и факти могат да бъдат предмет на инцидентния установителен иск. От гледна точка на спорния предмет, преюдициалното правоотношение е юридически факт, включен в хипотезиса на материалноправната норма като материално право, от чието съществуване или несъществуване зависи съществуването или несъществуването на предвиденото в диспозицията на същата норма обусловено правоотношение.
В процесния случай, спорното материално право на собственост, предмет на делото, образувано въз основа на предявения с първоначалната искова молба иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.108 ЗС, е индивидуализирано с юридическите факти, който го пораждат, чрез съдържанието на правото и носителите на правоотношението, чиято съставка е твърдяното право на собственост. Обстоятелствената част на исковата молба от 23.12.2005 г. съдържа подробно изложение на юридическите факти, чрез които претендираното от ищците право на собственост е било придобито от техните наследодатели, както и твърдения, че отчуждителното производство, започнало с протокол № 19/28.03.1968 г. е „дефектно и нищожно и не е могло да породи правни последици…” и че са налице условия за отмяна или обезсилване на АДС № 10053/26.05.1969 г. Ищците са се позовали в тази насока на мотивите на решението от 19.02.1993 г. по гр.д. № 2329/92 г. на Варненския окръжен съд, постановено по тяхна жалба по реда на чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С подадените от И. А. ов Я. , Н. М. Г. и Д. С. К. , и отделно от А. К. Я. молби е поискано районният съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентни установителни искове, с които да се приеме за установено, че към датите 27.05.1969 г., 01.01.1992 г. и 20.02.1993 г. ищците, респ. праводателите им са били собственици на процесните 50 кв.м., представляващи част от дворно място с площ 350.60 кв.м., съставляващ парцел **** в кв.9 по плана на 8-ми подрайон на гр. В.. Ищците обосновават твърдението си за наличие на правен интерес от установяване тяхното, респ. на праводателите им право на собственост, съотв. че държавата, община В. или трето юридическо лице не са били собственици на процесните 50 кв.м. към всяка една от посочените три дати, а именно: 27.05.1969 г. – момента непосредствено след съставяне на АДС № 10053/26.05.1969 г.; 01.01.1992 г. – дата, предхождаща приемането на реституционните закони, обн. ДВ, бр.15/21.02.1992 г. и към 20.02.1993 г. – непосредствено след постановяване на окончателното и неподлежащо на обжалване решение от 19.02.1993 г. по гр.д. № 2329/92 г. на Варненския окръжен съд. Според тях, със сила на пресъдено нещо следва да бъде установена собствеността към тези три момента, предвид наличието на висящите производства по административноправни спорове, предмет на адм.дело № 594/2002 г. на ВОС – АО, 1-ви състав и на адм. дело № 2119/2003 г. на ВОС – АО, 3-ти състав.
Върховният касационен съд, V г.о. в настоящия си състав намира, че предявените инцидентни установителни искове са процесуално недопустими поради липса на правен интерес от установяване правото на собственост към 27.05.1969 г., 01.01.1992 г. и 20.02.1993 г. След като с решението по първоначалния иск от 23.12.2005 г. /ако бъде намерен за основателен/ със сила на пресъдено нещо ще се установи, че правото на собственост съществува не само към деня на приключване на устните състезания по делото, но и че то е съществувало и в миналото от деня на неговото възникване. Когато с решението се отрече съществуването на правото, със сила на пресъдено нещо се установява или че то никога не е съществувало, или че е престанало да съществува от деня на съответното правопогасяващо или правоунищожаващо основание. В случая, съществуването на правото на собственост към 27.05.1969 г., 01.01.1992 г. и 20.02.1993 г. не съставлява преюдициално правоотношение по смисъла на чл.118 ГПК /отм./, което да обуславя съществуването на претендираното с иска от 23.12.2005 г. право на собственост върху процесните 50 кв.м. от парцел **** в кв.9 по плана на гр. В.. К. се за три предходни момента от живота на материалното право на собственост, предмет на първоначалния иск, по всеки един от които съдът ще вземе отношение в мотивите на решението си по основния предмет на спора, доколкото ответната страна е предявила възражения относно факти, осуетяващи възникването на правото или факти, които погасяват възникналото право.
Правен интерес от предявяване на инцидентните установителни искове за правото на собственост към 27.05.1969 г., 01.01.1992 г. и 20.02.1993 г. не може да се обоснове с наличието на висящите административни производства, предмет на адм.дело № 594/2002 г. на ВОС – АО, 1-ви състав и на адм.дело № 2119/2003 г. на ВОС – АО, 3-ти състав. Разпоредбата на чл.118 ГПК /отм./ предпоставя наличието на причинноследствена връзка между оспорено преюдициално правоотношение и правоотношението, предмет на първоначалния иск, която зависимост тръгва от преюдициалното правоотношение към обусловеното. В случая, ищците /частни жалбоподатели/ поддържат сами, че произнасянето по инцидентните установителни искове има преюдициално значение, но за изхода на конкретни административноправни спорове. Следователно, и на това основание не са налице предпоставките за обективно съединяване на исковите претенции, заявени с исковата молба от 23.12.2005 г. с предявените инцидентни установителни искове за правото на собственост към 27.05.1969 г., 01.01.1992 г. и 20.02.1993 г.
Вярно е, че инцидентният установителен иск, предявен на 12.10.2006 г. е бил приет за съвместно разглеждане на основание чл.118 ГПК /отм./ с определение № 454 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 1749/2007 г. на ВКС, І г.о. Наличието на правен интерес от търсената с иска защита, изрично предвидено като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ предполага – правото на иск да съществува не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес. Това означава, че по въпроса за правото на иск съдът може сам да отмени определението си, ако с него погрешно е приел, че право на иск съществува, а даже и определението с което би прекратил делото поради липса на право на иск, няма сила на пресъдено нещо.
В обобщение, обжалваното определение на въззивния съд, с което са оставени в сила определенията на районния съд № 368 от 09.01.2008 г. и от 08.02.2008 г. по гр.д. № 6565/2005 г. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 14.04.2008 г. по в.ч.гр.д. № 696/2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
ЕЛ