О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 31.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 29.10.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1642/2008 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от „К” Е. София против определение №512/02.04.2008г. на Софийски градски съд,ІІ Д отд.,постановено по ч.гр.д. №1420/2008г. по описа на същия съд.
С определението,предмет на настоящата частна касационна жалба,въззивният съд е отменил определение от 30.01.2008г. постановено по гр.д. №1866/2008г. по описа на Софийски районен съд,63 състав,с което е прекратено производството по гр.д. №1866/2008г. по описа на съда и връща делото за продължаване на следващите се процесуални действия.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване,касационният съд установи следното:
С молба вх. №18365 от 02.07.2008г.,депозирана „К”Е. София пред СГС,са изложени основанията за допустимост до касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд,като се заявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за правилното приложение на закона-основания по член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
По отношение на заявеното като основание по член 280 ал.1 т.2 от ГПК жалбоподателят сочи двете определения,постановени в хода на развилото се производството по делото,съответно това на първоинстанционния съд-определение от 30.01.2008г. по гр.д№1866/2008г. по описа на СРС,63 състав,което е било предмет на въззивното обжалване, и определение №512,постановено по гр.д. №1420/2008г. по описа на Софийски градски съд,ІІ Д ГО,което е предмет на настоящата частна касационна жалба. Навеждат се аргументи,че е налице обективно противоречие в преценката на съдилищата по конкретния казус.
Основанието за касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК е налице,когато даден въпрос,материалноправен или процесуалноправен въпрос,се решава противоречиво от съдилищата. В настоящия случай обаче се сочат определенията,постановени от двете съдебни инстанции по повдигнатия спор,като това на въззивната инстанция е предмет на подадената частна касационна жалба. Така посоченото в закона основание няма предвид противоречиво решаване на тези въпроси в рамките на едно производство,а такова при произнасянето на съответните спорове,с които съдилищата са сезирани.
По отношение на втората предпоставка,сочена от жалбоподателя ,като основание за допускане до касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд,а именно член 280 ал.1 т.3 от ГПК,свързана с произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,същата изисква то да е това да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона,или когато съдът е възприел друго тълкуване,изоставяйки предишното. В молбата се цитират нормите на член 357 от КТ и член 124 от ГПК,като за последната се твърди,че има неустановена практика и е необходимо намиране на трайно разрешение на тези процесуални въпроси. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на член 124 от ГПК е аналогична на разпоредбата по член 97 от ГПК/отм/ и по тези въпроси не е налице нито непълнота или неяснота на правната уредба,по сега действащия ГПК,нито е необходимо изясняването й,както и не е налице нововъзприето тълкуване на тази процесуална норма.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №512/02.04.2008г. на Софийски градски съд,ІІ-Д отд.,постановено по ч.гр.д. №1420/2008г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: