Р Е Ш Е Н И Е
№ 1490
София, 30.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на09.12.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 458/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. С. Д., И. С. Д.,Р. В. Е. и Н. В. Е. против решение №252/30.11.2007г. на Търговищки окръжен съд,постановено по гр.д. №405/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Н. Д. Д. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е отменил решение №143/09.06.2007г. постановено по гр.д. №116/2007г. по описа на Омуртагски районен съд и е признал за установено по отношение на Д. С. Д.,И. С. И. ,Р. В. Е. и Н. В. Х. ,че Н. Д. Д. е индивидуален носител на правото на собственост върху описания в решението имот,получен в наследство по завещание от наследодателката С,поч. на 31.05.2006г. Съдът е констатирал,че със саморъчно завещание от 08.10.2005г. наследодателката С е завещала на ищцата Н описания недвижим имот,представляващ цялото й имущество,поради което и завещателното разпореждане е общо по смисъла на член 16 ал.1 от ЗН. Наред с това,приживе наследодателката с пълномощно от 17.05.2006г. упълномощила ищцата с право да се разпорежда с имота,включително и с правата по член 38 от ЗЗД да договаря сама със себе си,като ищцата след смъртта на наследодателката се снабдила с нотариален акт №572/2006г. за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане,като нищожността на този договор е прогласена с влязло в законна сила решение по гр.д. №485/2006г. по описа на Районен съд гр. О.. В резултат на анализа на доказателствата по делото,свързани със спорния въпрос по делото дали саморъчното завещание се счита за отменено или дали е произвело действия,съдът е стигнал до извода,че същото изразява несъмнената воля на завещателя,а пълномощното дадено на ищцата не съдържа изявление за отмяна на завещанието,като с последващата сделка,извършена след като завещателката е починала,не може да се приеме че е налице хипотезата на член 41 ал.1 от ЗН,поради което ищцата се легитимира като индивидуален собственик на процесния имот.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си касаторите твърдят,че с последващите действия на наследодателката С,изразяващи се в упълномощаване на ищцата да се разпореди с имота,предмет на завещанието,като се сключи алеаторен договор,макар,че не е изрично упоменато отмяната на направеното саморъчно завещание,това води до отмяна на завета с оглед разпоредбата на член 41 ал.1 от ЗН. Тези оплаквания са неоснователни. Безспорно е установено по делото,че имуществото на наследодателката С,което е притежавала към момента на смъртта си свежда до процесния апартамент,който е предмет на направеното в полза на ищцата саморъчно завещание. При това положение ,съгласно предвиденото в член 16 ал.1 от ЗН,завещанието е общо и придава качеството на наследник на лицето,в полза на което е направено-в случая на ищцата Н. Хипотезата,предвидена в член 41 ал.1 от ЗН,на която се позовават касаторите,предвижда когато завещаната вещ със завет се отчужди изцяло или отчасти счита се,че е отменен завета за това,което е отчуждено. В конкретния случай обаче,както вече бе посочено по-горе,завещанието е общо,а не е завет и правилно съдът е приел,че завещанието не е отменено и е произвело правно действие. Това е така, защото само завет може да бъде отменен чрез отчуждаване на завещаната вещ или имотниверсалното завещание може да бъде отменено само с изрично ново завещание или с нотариален акт,съдържащ изрично волеизявление на завещателя за отмяна на предхождащото завещание,каквито обстоятелства не са налице по делото. Следователно, не е налице хипотезата на член 41 ал.1 от ЗН,още повече,че тази разпоредба не може да се тълкува разширително,тя визира единствено и само отмяната на завета,чрез отчуждаване на завещания имот. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен съдебен акт.
С оглед изхода на спора,на основание член 64 ал.2 от ГПК, на ответницата по касационната жалба Н. Д. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция,които са реално сторени,съгласно договореното възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие на процесуалния й представител в размер на 200 лева.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №252/30.11.2007г. на Търговищки окръжен съд,постановено по гр.д. №405/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. С. Д.,И. С. Д.,Р. В. Е. и Н. В. Е. да заплатят на Н. Д. Д. сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: