О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 03.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 2.10.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1429/2008 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от „Ч”АД гр. С. против определение от 29.07.2008г., постановено по ч.гр.д. №229/2008г. по описа на Окръжен съд гр. М.,с което се обезсилва разпореждането на РС Берковица от 12.06.2008г., постановено по ч.гр.д. №103/2008г.,с което е отхвърлено заявлението на „Ч”АД София срещу Р. И. И. ,б.ж. на с. Я.,област Монтана,починала на 29.05.2005г. и е прекратено производството по делото.
С приложението към жалбата по член 284 ал.3 т.1,като основание за допускане до касационно обжалване,жалбоподателят е посочил наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т. 2 от ГПК,като се твърди,че с постановеното определение, съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос-а именно процесуалната легитимация на страната в гражданския процес. Излагат се аргументи,че при констатиране на смърт на длъжника, в рамките на заповедното производство,тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Към молбата са приложени преписи от актове на различни районни съдилища,подробно описани в същата.
Видно от данните по делото,пред Районен съд гр. Б. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК на 14.04.2008г. от” ЧЕЗ Е. България”АД София, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. И. И. ,на основание парично задължение за посочената сума,като е образувано производство по ч.гр.д. №103/2008г. по описа на Районен съд гр. Б.. По подаденото заявление, с оглед неговата редовност е постановено определение от 15.04.2008г.,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост,което е обжалвано пред Окръжен съд Монтана и отменено с определение на този съд. По повод на това обжалване е представен по делото препис от акт за смърт на Р. И. И. на 29.05.2005г. След връщането на делото от Окръжен съд гр. М.,Районният съд гр. Б. е постановил с разпореждане от 12.06.2008г., във връзка с доклад по делото, образувано въз основа на заявление по член 410 от ГПК,констатирано наличие на доказателства за настъпила смърт на лицето,срещу което се иска издаване на заповед и изпълнителен лист,представляващо процесуална пречка за уважаване на искането съгласно член 411 ал.2 т.2 от ГПК, и е отхвърлил заявлението.
Въззивният съд с определението си,предмет на настоящата частна касационна жалба,е обезсилил горепосоченото разпореждане на Районен съд гр. Б. и е прекратил производството по делото,поради смъртта на лицето Р. И. И. Съдът е изложил аргументи за наличие на процесуална пречка на основание член 411,ал.2 т.2 пр.второ от ГПК-тъй като лицето срещу което се иска издаване на заповед за изпъление и изпълнителен лист е починало преди подаването на заявлението.
Приложното поле на заповедното производство се ограничава по няколко линии,една от които е от изискването за липса на противоречие за издаване на заповед за изпълнение със закона и с добрите нрави. Това изискване е свързано с обстоятелството,че във фазата на издаване на заповедта за изпълнение ,съдът не разполага с друга процесуална възможност,за разлика от съда, действащ в условията на исков процес. При констатация на съда,с оглед приложените доказателства по подаденото заявление,че лицето срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,е починало, преди подаването на заявлението,както е в настоящия случай,последният ще следва отчитайки наличието на тази процесуална пречка,а именно липса на пасивно легитимирана надлежна страна,носител на задължението,срещу която следва да се издаде исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да прекрати образуваното производство по заявлението. Нуждата от заповедно производство се обуславя от наличието на множество случаи,при които длъжникът,макар и да не оспорва съществуването на дълга си,обикновено не започва изпълнение,преди срещу него да се задействат механизмите на принудителното изпълнение,поради което с това производство се създава възможността за започване на принудително изпъление без провеждането на състезателен исков процес,с оглед спестяването му. В настоящия случай липсва субекта на задължението,за което се иска издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,тъй като длъжникът е починал преди подаване на заявлението. Приложените към жалбата решения не указават на противоречива практика на съдилищата. В случаите на констатация на съда,която обективно настъпва при уведомяване на длъжника по заповедното производство,свързано с възможността за възражение по издадената заповед,предполага наличие на същата и довеждане до знанието на съда,че длъжникът срещу когото вече е издадена заповедта е починал. За да се осъществи по –натаъшното развитие на заповедното производство,както е предвиденото в разпоредбите на член 413 и следващите от ГПК,едва тогава и в тези случаи ,съдът разполага с възможността за прилагане на член 229 ал.1 т.2 от ГПК за спиране на производството по делото. Ето защо,при постановяване на определението въззивният съд правилно е приложил материалния закон и издаденият съдебен акт е законосъобразен.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 29.07.2008г. на Окръжен съд гр. М.,постановено по ч.гр.д. №229/2008г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: