О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 07.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 5.11.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2954/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. ,представлявана от МРРБ,против решение №242/19.05.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №444/2007г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №349/06.02.2007г. по гр.д. №408/2004г. по описа на Варненски районен съд,12 с-в,като са отхвърлени исковете на Д. . срещу сдружение”Д” гр. В.,А. Саркис М. и Д. А. М. , за прекратяване на неоснователните действия,пречещи на Д. . да упражнява правото си на собственост върху построени н УПИ”К” в м.”Г” в землището на гр. В.,подробно посочени сгради,изразяващи се в тяхното разрушаване,на основание член 109 от ЗС и евентуално съединения иск по отношение „С”гр. София,че Д. . е собственик на същите постройки на основание член 97 ал.1 ГПК/отм/. Със същото решение,въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд,в частта му,с която са отхвърлени евентуално предявените от Д. . искове за приемане за установено по отношение на сдружение”Д”гр. Варна,А. Саркис М. и Д. А. М. ,че Д. . е собственик на същите постройки на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и е прекратено производството по делото в тази му част.
В изложението си,приложено към подадената касационна жалба,касаторът заявява,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане до касационно обжалване,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Навеждат се аргументи,че решението не е постановено въз основа на доказателствата по делото и при спазване на материалноправните разпоредби,а се основава на редица от предположения,като се твърди,че с произнасянето си по този съществен материалноправен въпрос,съдът е постановил последното в противоречие с практиката на ВКС по член 26 ал.1 от ЗЗД,и в тази връзка единствено се цитира определение №41/31.03.1981г. по гр.д. №152/1981г. на ВС на НРБ.
В отговора си, ответникът по касационната жалба сдружение”С” гр. С.,на основание член 287 ал.1 от ГПК, излага аргументи,че от изложението не става ясно в какво се състои противоречието на постановеното с обжалваното решение с практиката на ВКС,както и че цитираното в същото определение на ВКС, е постановено по спор,който е неотносим към спора,по който съдът се е произнесъл с обжалваното решение,поради което счита че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С отговор –изложение, ответникът по касационната жалба А. С. М. от гр. В.,твърди,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като самият касатор не сочи в какво се изразява противоречието с практиката на ВКС ,а цитираното горепосочено определение на ВКС няма отношение към предмета на делото.
В депозиранато изложение от ответника по касационната жалба С. с нестопанска цел”Д” гр. В. се навеждат аргументи за липса на конкретно посочване на практика на ВКС,на която да противоречи обжалваното решение,както и на неотносимост на цитираното определение на ВКС към предмета на спора.
С решаващите мотиви,въззивният съд е приел,че ищецът не притежава право на собственост върху сградите и не е активно легитимиран по иск за защита на това право. Посоченото от касатора определение №41 от 31.03.1981г. по гр.д. №152/1981г. по описа на ВС,ІІІг.о. е свързано с разпоредбите на член 94 и 96 от НДИ/отм/,и предвижда при отреждане на държавен имот по реда на ЗТСУ/отм/ за нужди на държавна стопанска организация,ако имотът се стопанисва от друга държавна организация,последната има право на обезщетение за извършените от нея подобрения в имота,като оценката за тези подобрения се извършва по общия ред ,предвиден в ЗТСУ/отм/,и не е изключена възможността за обжалване на оценката пред съда,а разпоредбите на член 94 и сл. от НДИ/отм/ нямат приложение в тези случаи. Видно от изложеното в исковата молба, предмета на спора е свързан с установяване правото на собственост и защита на това право,поради което както характера на предявените искове ,така и същността на заявената от ищеца претенция ,нямат отношение към изложеното по постановеното с горепосоченото определение на ВКС,още повече последното е постановено във връзка с решаване на допустимост на подадена жалба против оценка на подобрения в държавен имот. Освен позоваването на цитираното определение на ВКС,останалите изложени от касатора основания за допускане на касационно обжалване,по своята същност са свързани с оплаквания за неправилно постановен съдебен акт,които са основания за касационно обжалване,съгласно член 281 т.3 от ГПК,но не по допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното,разноски за ответниците по касационната жалба,не следва да се присъждат в настоящото производство,тъй като същите не са поискани с депозираните писмени отговори по допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №242/19.05.2008г. на Варненски окръжен съд,ТО,постановено по гр.д. №444/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: