Р Е Ш Е Н И Е
№ 1489/08 г.
София, 07.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 09.12.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №421/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. С. П. от гр. К. против решение №289/22.10.2007г. на Старозагорски окръжен съд,І гр.с.,постановено по гр.д. №427/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение,като се иска неговото обезсилване,и алтернативно се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответницата И. Т. Г. от гр. К. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №16/06.03.2007г. постановено по гр.д. №1658/2006г. по описа на Старозагорския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. против И. Т. Г. инцидентен установителен иск за обявяване недействителността на публична продан,извършена по изпълнително дело №2256/2003г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Казанлъшки районен съд на 11.11.2004г.,като неоснователен и е допусната съдебна делба между И. Т. Г. и П. С. П. на описания в решението недвижим имот,при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Въззивният съд е констатирал,че ищцата И се легитимира като собственик на ? идеална част от процесния имот на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.10.2005г. на съдебен изпълнител при Районен съд Казанлък,влязло в законна сила на 27.10.2005г. и наследство от нейната майка Р,а ответникът П. П. е собственик на процесния имот по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.03.1991г.,придобит в съпружеска имуществена общност със съпругата му Л. П. ,като собствената ? идеална част от недвижимия имот,притежавана от последната, е била предмет на извършената публична продан,в която е участвала майката на ищцата Р на която е била възложена в горепосоченото постановление на съдия изпълнителя. При анализа на доказателствата по делото,след като е отчел обстоятелството,че по време на извършване на публичната продан ищцата И е била служител в съдебно-изпълнителната служба при РС Казанлък,въззивният съд е стигнал до извода,че не съществува забрана по закон роднините по права линия на служителите в канцелариите на съдебни изпълнител да участват в наддаването по публична продан,като по делото липсват доказателства Р. Д. П. да е действала като подставено лице на И. Т. Г.,поради което не са налице твърдяните от ищеца по предявения инцидентен установителен иск П. П. основания,предвиждащи законова забрана,визирана на член 379 от ГПК/отм/,за кръга от лицата,които не могат да участват в наддаването по публична продан.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си,касаторът твърди,че постановеното въззивно решение е недопустимо,без да излага никакви аргументи относно това си оплакване. Недопустимо е решението,което не отговаря на изискванията,при които делото може да се реши по същество. Такова е налице и при липса на положителна или наличността на отрицателна процесуално предпоставка. По делото не са налице такива обстоятелства,които да обосновават недопустимост на въззивното решение,още повече,че в касационната жалба не се навеждат никакви доводи в тази връзка. Относно алтернативните оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,касаторът само е цитирал тези си оплаквания,предвидени в разпоредбата на член 218 б ал.1 б.”в” от ГПК/отм/, без да посочи в какво се състои допуснатото от въззивния съд нарушение. При това положение, и с оглед гореизложеното, въззивният съд правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Съгласно разпоредбата на член 64 ал.2 от ГПК/отм/ и направеното от ответницата по касационната жалба И. Т. Г. искане,следва да й се присъдят направените разноски за настоящата касаицонна инстанция,възлизащи на 200 лева.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №289/22.10.2007г. на Старозагорски окръжен съд,І гр.с.,постановено по гр.д. №42782007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. С. П. от гр. К. да заплати на И. Т. Г. от гр. К. сумата 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: