Р Е Ш Е Н И Е
№ 1281
София, 14.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28.10.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2287/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Н. Б. от гр. Р. против решение №297/19.05.2005г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д. №21/2005г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответника по касационната жалба „Ц”Е. гр. Р.,област П. не взема становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение от 29.12.2001г. по гр.д. №643/2000г. по описа на Районен съд гр. В.,с което е осъден Г. Н. Б. да заплати на ЕООД”Ц” гр. Р. сумата от 7 127,86 лева,ведно със законната лихва,считано от 11.06.1999г. до окончателното й изплащане,като отхвърля иска на ЕООД”Ц” Р. против Г. Н. Б. за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 480,23 лева. Съдът е анализирал доказателствата по делото,преценил е констатациите по приложения ревизионен акт с вх. №53/11.06.1999г. от ТУ на ДФК гр. П., относно извършена финансова ревизия на „БКС” гр. Р.,чието правоприемник е ищцовото дружество,с която е констатирана нанесена имуществена вреда от бившия директор на дружеството-ответника Г. Б. ,като е приел за установено,че ответникът е съхранявал и разходвал средства и е управлявал и се е разпореждал с дълготрайни материални активи. При преценката на констатациите по акта и останалите доказателства по делото,съдът е стигнал до извода,че в резултат на допуснатите нарушения от ответника, при осъществяване на горепосочените дейности,последният е нарушил разпоредби на Закона за счетоводството,при което при извършената ревизия са установени липси на материални и парични ценности в предприятието,като в резултат на неговото управление на имуществото на предприятието без съставяне на необходимите счетоводни документи и отчетности, липсват дълготрайни материални активи на посочената стойност,поради което са налице предпоставките на член 207 ал.1 т.2 от КТ за ангажиране отговорността на ответника,като директор на СП”БКС”Ракитово.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си касаторът прави оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи на съда,несъответстващи на доказателствата по делото. Навеждат се аргументи,че качеството на длъжността,която е заемал,а именно”директор” на посоченото предприятие не предполага”съхраняване и разходване на финансови и материални ценности” и за да е налице визираната в акта отговорност,същия следва да има качеството на материално отговорно лице,като за да е налице състава на член 207 ал.1 т.2 от КТ ,според касатора трябва да има елемент на „възлагане” като „трудово задължение”-събирането,разходването и отчитането на парични и материални ценности като част от трудовия договор или нарочна заповед. Наред с това, оспорва характера на констатациите на приложения ревизионен акт,като се позовава на разпоредбите на ЗДФК,който изисква след съставянето на ревизионен акт,когато се установят вреди,за които се търси имуществена отговорност, да се състави акт за начет,какъвто липсва в настоящия случай. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото,страните по същото са били в трудово правоотношение,като се претендира отговорност за липси във връзка с трудовото правоотношение,при което ответника е бил ръководител на предприятието и в качеството си на такъв е управлявал и ръководил дейността му,сключвал е договори,както и се е разпореждал със материални ценности. Именно като такъв-ръководител на предприятие,не е изключен от кръга на лицата,които носят пълна имуществена отговорност,когато е причинена в резултат на тази дейност му вреда на предприятието,изразяваща се в констатираните по акта липси на стоково-материални ценности. Ето защо, съдът е обосновал отговорността на ответника по член 207 ал.1 т.2 от КТ,която материалноправна уредба е свързана със запазването на имуществената отчетническа отговорност в К. на труда,паралелно с уредбата по ЗДФК,като разграничителния критерий между двете на първо място е според начина на установяване на отчетническото увреждане. Режимът, уреден в ЗДФК може да намери приложение само когато вредата е констатирана при одит,извършен от държавните финансовоконтролни органи по глава втора от ЗДФК,който е необходимо да е завършил с акт за начет. Когато обаче вредата е констатирана не по пътя на одита,осъществяван по горепосочения начин,а при ревизия или друга проверка,както е в настоящия случай,се прилага материалноправния режим на КТ,като е задължително изискването за наличие на трудово правоотношение и е необходимо вредата да е причинена на работодател от негов работник или служител. С оглед изложеното в исковата молба се претендира присъждане на исковата сума по констатирани с ревизионен акт липси и същата е насочена към пълна имуществена отговорност поради липса на стоково-материални ценности,като страните към този момента са се намирали в трудово правоотношение, и правилно съдът я е разгледал по реда на К. на труда. Констатираните липси в ищцовото дружество са във връзка с извършена финансова проверка от ТУ”Д” гр. П.,възложена със заповед №108/29.03.1999г. на началника на управлението,която е завършила с ревизионния акт от 11.06.1999г., и по повод на неговите констатации за допуснати нарушения във финансово стопанската дейност на ревизирания обект и причинени вреди,отразени в акта ,със заповед №2007/18.06.1999г. на ТУ”ДФК”/лист 16 от делото/ са дадени писмени указания на ръководителя на това дружество,обект на извършената ревизия за отстраняване на констатираните нарушения,като в тази връзка и ищцовото дружество е предявило пред съда своята претенция. При констатирана липса обаче положението се отличава съществено от останалите състави на увреждане,като поради наличието на презумпцията за причиняване на щетата от отчетника по неизбежност се предполага и неговата вина, и се обръща тежестта на доказване. Следователно,след като с доказателствата по делото,ответникът не е установил ,че не е причинил щетата, или ако я е причинил,че това не е извършено виновно,налице е доказаност на констациите. Видно от събраните по делото доказателства, в тази посока,установеното което съдът е обсъдил при постановяване на решението,подкрепя констатираните нарушения по акта,както и наличието на установените в тази връзка липси,поради което постановеното с крайния съдебен акт е правилно и направите изводи кореспондират на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №297/19.05.2005г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д. №21/2005г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: