О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 20.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 19.11.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2724/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Ч”АД София против решение №30/14.03.2008г. на Софийски градски съд,ГК,ВО,І състав,постановено по гр.д. №1000/2007г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 20.12.2006г.,постановено по гр.д. №6957/2005г. по описа на Софийски районен съд,24 състав,като е признато за установено по иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,предявен от И. Г. К. против „Е”АД София,че И. Г. К. не дължи на ответното дружество сумата от 4063,94 лева,представляващи едностранно извършена от ответника корекция на сметката на посочения абонатен номер за месец март 2005г.
В началото на изложението си по подадената касационна жалба с вх. №11884/25.04.2008г.,касаторът заявява,че с въззивното решение,съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Навеждат се аргументи,че основният въпрос”има ли право електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките за изминал период”,е решаван противоречиво от съдилищата в Република Б. ,като се сочат решение от 20.03.2008г. на Софийски районен съд,ГК,41 състав постановено по гр.д. №6023/2007г. по описа на същия съд и решение от 04.01.2008г. на Софийски районен съд,ІГК,49 състав,постановено по гр.д. №19627/2006г. по описа на същия съд.
В писмения си отговор, във връзка с изложените основания за допускане на касационно обжалване,ответникът по касационната жалба И. Г. К. от гр. С.,излага доводи,че така цитираните и приложени с касационната жалба решения на Софийски районен съд,не предпоставят наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Събразно предвиденото в тази разпоредба от ГПК,на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Следователно,разрешеният от съда правен спор трябва да е приключил с влязло в законна сила решение. Това е така,защото само влезлите в законна сила решения приключват гражданския процес и пораждат правните последици,към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос,решаван противоречиво от съдилищата,само когато му противостоят влезли в сила по реда на член 296 от ГПК решения. Видно от приложените две съдебни решения,съответно постановени по гр.д. №6023/2007г. на СРС,41 състав и по гр.д. №19627/2006г. по описа на СРС,49 състав,и двете са постановени на първа инстанция,подлежат на въззивно обжалване и липсват каквито и да било данни,включително и отбелязвания по същите,че са влезли в законна сила,съгласно предвиденото в ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30/14.03.2008г. на Софийски градски съд,ГК,ВО,ІV”Г” състав,постановено по гр.д. №1000/2007г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: