О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№543
Гр. София, 27.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 5/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. С. И. и Ж. И. И. са подали касационна жалба вх. № 2* от 19.08.2009 г. срещу въззивното решение № 1* от 20.07.2009 г. по в.гр.д. № 849/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 06.03.2009 г. по гр.д. № 4984/2007 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. отрицателен установителен иск, че касаторите и останалите ответници не са собственици на реална част с площ от 206 кв.м. от имот № 647 по ПНИ на СО”М”, землището на кв.”В”, гр. В., при граници: ПИ 646, ПИ 651, ПИ 1336, ПИ 648 и път.
Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск или обезсилване на същото решение като недопустимо.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на решението с практиката на ВКС с позоваване на решение № 1* от 16.12.2008 г. по гр.д. № 4011/2007 г., І г.о.
Ответниците по касация С. Д. М.,Х. Д. К. и С. Д. К. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като в полза на ищците /наследници по закон на Д. К. Д. , б.ж. на гр. В., починал на 14.05.1978 г./, с решение на ОСЗГ В. № 730/18.08.2000 г. е било признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 4.200 дка, означена като имот № 158 от КП от 1997 г., находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който имот включва процесната реална част от ПИ 647 с площ 206 кв.м., записана на името на наследодателя на касаторите А. А. В. Предвид двуфазния характер на реституционното производство досежно земи по § 4 след изменението на чл.14 ЗСПЗЗ /ДВ,бр. 68 от 1999 г./, съдът е приел, че липсата на издадена към момента заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищците обуславя правния им интерес от водене на иска. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че в полза на наследодателя на касаторите А. А. В. не е било валидно предоставено право на ползване с протоколно решение № 21/2 от 20.12.1978 г. на ИК на ГНС- В. , тъй като същият е починал преди това – на 23.11.1978 г. Добавено е още, че липсва и втората предпоставка за придобиване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като изградената в имота постройка не представлява сграда по смисъла на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касаторите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият казус е различен от този, който е бил предмет на решение № 1* от 16.12.2008 г. по гр.д. № 4011/2007 г. на ВКС, І г.о. Най-напред, споменатото решение третира спор, при който собствеността върху земеделска земя е била възстановена в стари реални граници с решение на поземлена комисия от 15.06.1998 г., т.е. преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./, докато обжалваното въззивно решение има предвид решение на ОСЗГ от 18.08.2000 г., с което само е признато правото на собственост върху земеделската земя, но реституционната процедура не е приключила, тъй като не е издадена заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Застъпеното от въззивната инстанция разбиране по допустимостта на отрицателния установителен иск е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд /срвн. например: определение № 466 от 30.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1657/2008 г-., V г.о./, според която правен интерес от установяването е налице, доколкото ищците все още не са собственици на земеделския имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с предявяване на иска целят да прекъснат течащата в полза на ответната страна придобивна давност. В случая, предявяването на положителен установителен иск за собственост или на ревандикационен иск би било недопустимо, тъй като същите се явяват преждевременно заведени, докато при уважаване на отрицателния установителен иск, ищецът би могъл да се снабди със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което фактическият състав на земеделската реституция да бъде завършен.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.07.2009 г. по в.гр.д. № 849/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 19.08.2009 г. на Н. С. И. и Ж. И. И. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: