О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 02 юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1984 /2009 година
Производство по чл. 288 и по 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. у. на о. Смолян, като процесуален представител на М. на регионалното развитие и благоустройството, представляващ Държавата против решение № 87/24.07.2009г. по гр.д. № 473/2007г. на Апелативен съд гр. П., с което е отменено решение № 15 по гр.д. № 159/2003г. на Смолянски ОС в частта, с която е отхвърлен предявените искове от Б. А. Б. , Г. Д. Р., Е. К. Р., И. П. С. , М. Д. Т., М. Т. П., П. Т. З., Р. Т. Б. за признаване за установено по отношение на “П” А. гр. С., М. на и. и М. на регионалното развитие и благоустройството, че ищците са собственици на следните недвижими имоти 1.част от имот 85 с площ 2232 кв.м. и част от имот 59 с площ 992 кв.м., които са включени в парцел ****за озеленяване в кв. 4 на курортен комплекс “П” по плана от 1966г., като вместо това е уважен установителния иск за собственост. Оставено е в сила решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск по чл. 108 от ЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от предявения иск по отношение на МРРБ и поради липса на предпоставките на чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, защото имота е бил предмет на реституция по ЗСПЗЗ. Твърди се и неправилност на решението поради това, че.имота е бил надлежно оценен и отчужден и не подлежи на реституция.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, което се съдържа в първата част от касационната жалба са формулирани въпросите “доказан ли е иска за собственост, предявен на основание чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, налице ли е правен интерес от предявяване на такъв иск, ако държавата не оспорва правото на собственост и ако имота е възстановен по ЗСПЗЗ, а е бил отчужден и по ЗВСНОНИ по ЗТСУ”.. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е уважен установителния иск, а е отхвърлен осъдителния иск, а осъдителния иск, съдържа и установяване правото на собственост. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, като се представят решения на ВКС по отделни казуси, постановени при отменения ГПК.
Ответникът по касация М. на и. , енергетиката и т. счита жалбата основателна и моли да се допусне до касационен контрол въззивното решение, като недопустимо и неправилно.
Ответниците по касация – физически лица /ищци в производството/ Б. А. Б. , Г. Д. Р., Е. К. Р., И. П. С. , М. Д. Т., М. Т. П., П. Т. З., Р. Т. Б. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, поради това, че не са формулирани въпроси, касаещи недопустимостта на решението и не е представена съдебна практика по тях, а на поставения въпрос за това доказано ли е правото им на собственост, въззивният съд е формулирал изводи, съответстващи на съдебната практика Считат, че представените от касатора решения са неотносими към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение при второ въззивно разглеждане на делото в съответствие с дадените от ВКС указания, въззивният съд е изследвал дали процесните части от имот 59 и 85 са възстановени с влезли в сила решения на ПК, дали са налице предпоставките за това, дали върху тези части е реализирано общественото мероприятие, за което е отреден парцел **** от кв. 4 по плана на к.к.”П” и дали е имало отчуждаване на тази части. Въз основа на допълнително събраните доказателства – СТЕ, преписки на ПК, въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на Р. Д. Кефилев, придобил имота с крепостен акт от 1907г. и на неговите низходящи Д. Р. Кефилев и М. С. П. , придобили в дял имоти 59 и 85 от кв. 4 по плана на “П” от 1966г. по договор за доброволна делба от 1947г. Процесната част от имот 59 с площ 0,992 дка е възстановена на наследници на Г. Р. Кефилев в съществуващи реални граници с решение № 2540/12.05.1999г. въз основа на у-ние по чл. 13, ал.4 от ППЗСПЗЗ № 73/29.04.1999г. Процесната част от имот 85 с площ 2,232 дка е възстановена на наследници на Д. Р. Кефилев с решение № А* от 14.05.1999г. на ПК, също индивидуализирана с удостоверение и скица по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ.. За останалите части от двата имота, ПК е постановила отказ и за тях предявените искове са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение. За останалите части, предмет на спора при новото въззивно разглеждане на делото въз основа на СТЕ е прието, че не са били част от изключените от ревир “П” с Постановление № І*5г./ДВ бр. 99/1935г./. По плана от 1966г. на к.к.”П” процесните части от двата имота попадат в парцел ****за озеленяване от кв. 4, за които не е променяно отреждането. Върху тях не е реализирано никакво строителство, не е реализирано и мероприятието озеленяване. Тези части от имота не са отчуждавани. Поради това съдът е прие,л че решенията, с които е реституирана собствеността по ЗСПЗЗ са породили конститутивното си действие. Поради това, че ответниците са оспорили иска, съдът е преценил, че е налице правен интерес от предявяването му, т.е. че е допустим установителния иск за собственост. Осъдителния иск за собственост обаче е отхвърлен поради това, че не се установява някой от ответниците да са във владение на тези части. Ищците изрично са поискали ако съдът не уважи осъдителния иск, да се произнесе по претенцията за установяване правото на собственост.
Повдигнатите с касационната жалба процесуални въпроси, касаещи допустимостта на решението не са формулирани прецизно. По въпроса имат ли ищците правен интерес да предявят установителен иск за собственост по отношение на МРРБ, в съответствие със съдебната практика, въззивния съд е приел, че до колкото предявеният иск се оспорва от него, е налице правен интерес. Касаторът не представя съдебна практика по този въпрос в противен смисъл, поради което по него не следва да се допуска касационен контрол.
По въпроса дали съдът се е произнесъл по предявен иск, касаторът също не обосновава основанията за допускане до касация. Решението на въззивния съд при първото разглеждане на спора по същество е отменено от ВКС само в определена част и само в тази част се е произнесъл въззивния съд при второто разглеждане на делото. Така вторият поставен въпрос е преклудиран с постановеното решение на ВКС и не следва да се поставя за втори път на касационен контрол. Следва само да се отбележи, че при условията на евентуалност е заявено от ищците искане, ако съдът не уважи осъдителната част на иска, да уважи установителния иск и той е дължал произнасяне по цялото искане. Касаторите не доказват този начин на процедиране на съда да е в противоречие със съдебна практика на ВКС, или да е налице противоречива съдебна практика.
Въпросът дали е допустим иска поради това, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, тъй като имота е възстановен по ЗСПЗЗ е некоректно поставен. Въззивният съд не е обсъждал предпоставките за възстановяване на имота по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, а е приел, че процесните части от имота са възстановени с влезли в сила решения по ЗСПЗЗ. В този смисъл е неприложима представената съдебна практика, според която е недопустим иск за собственост преди да приключи процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, както и тази, касаеща приложението на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ.
Доводите за това, че има отчуждаване и заплащане на обезщетение са неотносими към предмета на спора при второто въззивно разглеждане на делото, поради това, че за отчуждените части и тези, върху които е реализирано обществено мероприятие, исковете са отхвърлени и решението е влязло в сила, а за процесните сега части е безспорно установено, че не са отчуждавани и че върху тях не е провеждано обществено мероприятие. В този смисъл е неприложима и представената практика, касаеща отчуждени имоти по ЗПИНМ, за които не е изплатено дължимото обезщетение.
По изложените съображения не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Подадена е и частна жалба от касатора против определение № 1309/24.11.2009г. по чл. 248, ал.3 от ГПК, с което “П” А. , Държавата, представлявана от МРРБ и М. на и. и енергетиката са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 974 лв. Частният жалбоподател счита, че присъдения размер е завишен, предвид това, че за част от имоти 59, и 85 от кв.4 по плана на П. и за осъдителните искове за тях, претенциите са отхвърлени с влязлата в сила част от решението.
Частната жалба е неоснователна. При присъждане на разноските, съдът е отчел, че общо направените деловодни разноски за всички инстанции са в размер на 6494,10 лв., от които съобразно уважената част от исковете е присъдил само 974 лв. Като съобразено с нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК, обжалваното определение следва да се остави в сила.
Ответниците по касация – физически лица претендират разноски за тази инстанция, но не доказват да са направили такива пред ВКС.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87/24.07.2009г. по гр.д. № 473/2007г. на Апелативен съд гр. П. по касационна жалба, подадена от О. у. на о. Смолян, като процесуален представител на М. на регионалното развитие и благоустройството, представляващ Държавата
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 24.11.2009г. по гр.д. № 473/2007г. на Апелативен съд гр. П. с което на основание чл. 248 от ГПК “П” А. , Държавата, представлявана от МРРБ и М. на и. и енергетиката са осъдени да заплатят на ищците Б, Г. Д. Р., Е. К. Р., И. П. С. , М. Д. Т., М. Т. П., П. Т. З., Р. Т. Б. деловодни разноски в размер на 974 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: