Решение №335 от по гр. дело №4177/4177 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№335
 
 
                           Гр. София 31.03.2010 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
 
                                        ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                              ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело №  1206/2009 г
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Г. А. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 3* от 07.07.2009 г. срещу въззивното решение № 139 от 25.05.2009 г. по гр.д. № 3754/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то „д” отделение, с което е отменено решението от 24.06.2008 г. по гр.д. № 661/2000 г. на Софийския районен съд, 45-ти състав и е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу П. Л. А. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху апартамент, находящ се в партерния етаж на жилищната сграда на ул. „. № 1, вх. В, с югоизточно и северно изложение, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, тоалетна, баня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80 кв.м., при съседи:изток, юг и север – двор; запад – д-р А, заедно с мазе-източно с площ 7.80 кв.м., при съседи: двор, А. , коридор и З. , заедно със северното таванско помещение с площ от 8.33 кв.м., при съседи: двор, П. и стълбище, ведно с 201.953/9758418 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ ХІ-11 от кв.405 по плана на гр. С., м.”Ц”.
П. се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане касационно обжалване на решението се сочат следните правни въпроси, които според касаторката са от значение за изхода на делото, а именно: а/ относно действителността и противопоставимостта на правата на придобилия собствеността след вписване на възбрана върху имота, но при оттегляне на иска, за чието обезпечаване е наложена възбраната и прекратяване на делото; б/ има ли значение за правата на третите лица, договаряли относно възбраненото право дали са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка или същественото е дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде вдигната?; в/ как действа основанието, което налага отменянето на възбраната – по право, с обратна сила или как ?; г/ дали разпоредбата на чл. 346, ал.2 ГПК /отм./, сега чл.452, ал. 2 ГПК касае единствено съдебното изпълнително производство, респ. дали относителната недействителност на разпоредителната сделка е възбранен имот има последица само в производството по съдебното изпълнение ?; д/ при наличие на информация и данни по делото – цитиране на обратната обезпечителна заповед и уведомленията на съда до службата по вписванията за вдигане на възбраната, без същите да са представени, следва ли съдът по аналогия с т.10 от тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС да ги изиска служебно ?; е/ разграничаване на правното значение на вписването на възбраната във връзка с иска по чл.26 ЗЗД, евентуално с този за унищожаване на сделката в хипотезата на вписана възбрана във връзка с иска по чл.108 ЗС; ж/ относно елементите на фактическия състав и предпоставките за успешно провеждане на иска по чл.108 ЗС и тежестта на доказване наличието на годно правно основание за ползване на имота.
Жалбоподателката се позовава на противоречие на решението с практиката на ВКС, като сочи решение № 501 от 13.04.2001 г. по гр.д. № 1625/2000 г. ІV г.о., решение № 853 от 03.10.2008 г. по гр.д. № 2275/2007 г., І г.о., решение № 1* от 12.12.2008 г. по гр.д. № 3630/2007 г. ІV г.о. и решение № 968 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 2521/2007 г. ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че придобитите от ищцата /сега касатор/ права по договора за продажба, предмет на нотариален акт № 163 от 25.11.1999 г., са непротивопоставими на ответника, тъй като действието на вписаната на 22.04.1999 г. възбрана върху апартамента за обезпечаване на исковете по гр.д. № 732/99 г. на Софийския районен съд, І-6 състав не е отпаднало с влизане в сила на определението за прекратяване на производството по същото дело. Съдът е приел, че съдията по вписванията извършва заличаване на вписаната възбрана на основание влязло в сила определение за отмяна на обезпечението, а след като до приключване на устните състезания по делото не е било постановено определение по чл.321 ГПК /отм./, а след 01.03.2008 г. – по чл. 402 ГПК, възбраната не е била заличена и ревандикационният иск е неоснователен.
Изходът на делото по ревандикационния спор е в зависимост от отговора на въпроса дали за правата на трето лице, договаряло относно възбранен имот е от значение да е придобило правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка или е достатъчно да се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена, както и дали положението при отпадане на обезпечителна възбрана е сходно с отменяването на екзекутивна възбрана при прекратяване на изпълнението /чл.330 във връзка с чл.346, ал.2 ГПК – отм., тълк.решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр.д. № 23/65 г. на ОСГК на ВС/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 25.05.2009 г. по гр.д. № 3754/2008 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV-то „д” отделение по жалба вх. № 3* от 07.07.2009 г. на Н. Г. А. от гр. С..
ДАВА на Н. Г. А. едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за производството по чл.288 ГПК, съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 /тридесет/ лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за платената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще й бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top