О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№382
Гр. София 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1272/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. К. Д. от гр. В. е подала касационна жалба вх. № 3* от 10.09.2009 г. срещу въззивното решение № 1* от 27.07.2009 г. по в.гр.д. № 1919/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 26.06.2008 г. по гр.д. № 3953/2007 г. на Варненския районен съд, 12-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ срещу ОСЗГ – В. , РУГ – В. и Д. лесничейство – В. за установяване правото на наследниците на Щ. Г. Б. , бивш жител на гр. В., починал на 01.04.1930 г. да възстановяват собствеността си върху гора с площ 11420 кв.м. в землището на гр. В., кв.”А”, м. „К”, при граници: отвесен бряг, дере и от две страни градско място, твърдяна като придобита по наследяване от Б. , а от последния – чрез покупко-продажба по крепостен акт № 38, нот.дело № 4 от 19.01.1901 г. и отнета неправомерно през 1956 г.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ процесуалноправен въпрос по приложение на чл. 127, ал.1 и чл.128, ал. 1 ГПК /отм./, с оглед чл.2 от Закона за г. от 1958 г. и чл.2 ЗВСГЗГФ; б/ противоречие на решението с решение № 1* от 07.05.1959 г. по гр.д. № 1983/59 г., ІІ г.о. ВС, решение № 7* от 30.12.1999 г. по адм.дело № 900/99 г. на ВАС, ІІІ отд. и решение № 545 от 22.10.2008 г. по т.д. № 253/2008 г. ВКС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че наследодателят на жалбоподателката Щ. Г. Б. е бил собственик на имот в землището на кв.”А”, общ. Варна въз основа на покупко-продажба по крепостен акт № 58, дело № 4 от 1901 г., представляващ празно място в м.”К” с площ 11420 кв.м. и граници: отвесен бряг, дере и от две страни градско място. Прието е, че процесният имот е включен в плана на новообразуваните имоти на СО „З”, землището на кв. Галата и представлява имот № 9* разположен северно от вилните имоти, при граници: военно поделение, стръмния скат на морския бряг и от изток и запад – горски фонд. От заключението на съдебно-техническите експертизи е установено, че имотът е включен в Д. горски фонд и отговаря на отдел 314, б.б.”а” и „б” по лесоустройствения проект от 2007 г. и е записан като издънкови насаждения, дървесен вид „келяв габър”, 50-годишен. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че въпреки предоставената възможност, не са събрани доказателства имотът да е бил отнет по някой от предвидените в чл. 2 ЗВСГЗГФ способи.
Регионалната д. по г. – Варна и Д. г. с. – Варна са на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по смисъла на чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е, че не са били събрани доказателства процесният имот, представляващ към момента на твърдяното отнемане през 1956 г. нискостеблена гора – габър, да е бил отнет по някой от предвидените в чл.2 ЗВСГЗГФ способи. Въпросът дали е необходимо да се доказва, че заявените за възстановяване гори са били включени в Д. горски фонд с нарочен акт или приобщаването към този фонд е настъпвало по право по силата на нормативните разпоредби, посочени в чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ, и в частност по силата на чл.3, ал. 2 във връзка с чл.2 от Закона за г. е бил предмет на разглеждане в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд /срвн. например: решение № 1* от 07.05.1959 г. по гр.д. № 1983/59 г. ІІ г.о. и решение № 1* от 12.08.1998 г. по гр.д. № 795/97 г. ІV г.о./. В първия съдебен акт е посочено, че съгласно чл.1 от Закона за стопанисване и ползване на г. и чл.5 от Закона за собствеността, г. по право са държавна-общонародна собственост и решение на Министерския съвет за отчуждаване по чл.10 от П. за определяне земите на горския фонд е необходимо само тогава, когато при закръгляне границите на горския фонд се включват земи, независимо от тяхната площ и гори под един декар, принадлежащи на кооперации и на други обществени организации или частни лица. Второто от цитираните решения приема, че щом към 1946 г. /моментът на закупуването му/ имотът е бил гора, извън населеното място и с площ по-голяма от един декар, въз основа на чл.7 от Конституцията на НРБ от 1947 г. е станал общонародна собственост, а с чл.5 ЗС от 1951 г. е обявен за изключителна държавна собственост, т.е. по силата на цитираните по-горе разпоредби е станал част от Д. горски фонд.
Обжалваното въззивно решение разрешава спора по различен начин, което налага да се допусне касационно обжалване с оглед необходимостта от произнасяне на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 27.07.2009 г. по в.гр.д. № 1919/2008 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 10.09.2009 г. на Г. К. Д. от гр. В..
ДАВА на жалбоподателката седмодневен срок от съобщението да представи банков документ за внесена държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ЗДТ, по сметката на Върховния касационен съд, като при неизпълнение на указанията в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване или на състава – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: