1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
[населено място], 14.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 304/ 2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от адв. С. С. като пълномощник на А. В. К., С. Д. Г., Т. Д. Й., Т. К. П., С. К. С., Р. Ч. К. и В. Ч. К. частна жалба срещу определение № 82 от 31.03.2011г. по гр.д. № 1116/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 560 от 04.05.2010г. на Варненски окръжен съд по гр.д. №1761/2006г. Според жалбоподателите обжалваният акт е неправилен. Съдът е взел предвид удостоверение за данъчна оценка, което е старо – касае 1999г., а не годината на подаване на касационната жалба. Считат, че въззивният съд е следвало да им даде указания за представяне на данъчна оценка към настоящия момент или за пазарна цена на имота. По тези съображения искат отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба.
Ответниците по частната жалба са депозирали чрез пълномощниците си писмени отговори, в които поддържат, че обжалваният акт е правилен.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото се развива по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно недвижим имот – зеленчукова градина от 10,6 дка в землището на [населено място], местн. „К. кавак”. Исковата молба е предявена 18.03.1999г. и при завеждането й е представено удостоверение изх.№ 307/17.05.1999г. /л.27 от първоинстанционното дело/, според което данъчната оценка на имота е 655 500лв. неденоминирани или 655,50 лв. деноминирани. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради това, че обжалваемият интерес е до 1000лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно.
Касационната жалба е подадена на 04.06.2010г. Към този момент е в сила редакцията на чл. 280, ал. 2 от ГПК преди изменението й в ДВ бр. 100/2010г., според която са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията по граждански дела с обжалваем интерес до 1000лв. Обжалваемият интерес съставлява паричният еквивалент на спорното право и по дела за собственост се съизмерява с данъчната оценка на имота, въз основа на която се определя цената на иска и дължимата държавна такса. В случая е приложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, при действието на която е предявен иска. След като данъчната оценка на спорния имот към момента на завеждане на делото е под 1000лв., то въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Съдът не е длъжен да дава указания за представяне на пазарна цена на имота след като по делото е налице данъчна оценка.
Горното налага да бъде потвърдено обжалваното определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 82 от 31.03.2011г. по гр.д. № 1116/2011г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: