1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
[населено място], 13.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 257/ 2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Стойка В. К. от [населено място], обл. П., чрез пълномощника й адв. К. А., частна жалба срещу определение № 93 от 11.04.2011г. по гр.д. № 385/2011г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 17/06.01.2010г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1897/2010г.
Според жалбоподателката обжалваният акт е неправилен. Съдът се е позовал на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК и е взел предвид удостоверение за данъчна оценка на имота за 2009г., без да отчете отбелязаното в него, че то важи ако няма промени в характеристиките на имота. По делото са събрани доказателства, че имотът не е само земеделска земя, а част е в регулация, поради което данъчната оценка следва да е по-висока. На следващо място се твърди, че с прекратяването на касационното производство се нарушават всички основни начала на гражданския процес, включително принципа на установяване на истината.
Ответникът по частната жалба М. Х. Г. чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото се развива по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, към който е съединено искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт. Предмет на спора са 609/975 ид.ч. от нива, съставляваща имот с № 001021 с площ 975 кв.м. в м. „Гьола” в землището на [населено място], [община], област П.. Съгласно удостоверението за данъчна оценка на имота, приложено на л.4 от първоинстанционното дело, данъчната оценка целия имот е 109,90лв. Тази сума е посочена от ищеца като цена на иска в исковата молба и въз основа на нея е внесена държавната такса.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че касационната жалба, подадена на 15.02.2011г., е процесуално недопустима поради това, че цената на иска е под 5000лв., а такива въззивни решения не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.
При горното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно.
Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила съгласно изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. В случая производството пред касационната инстанция е образувано след изменението за закона – касационната жалба е подадена на 15.02.2011г. и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий – цена на иска над 5000лв. Несъстоятелни са доводите, че според събраните по делото доказателства данъчната оценка би следвало да е по-голяма, тъй като част от имота е в регулация. Цената на иска се посочва от ищеца при предявяване на иска и въпросът за нея може да бъде повдиган най-късно до първото съдебно заседание – чл. 70 , ал.1 ГПК. Не могат да бъдат споделени съображенията, че прекратяването на касационното производство нарушава основните принципи на гражданския процес. Съдът е длъжен да прилага закона, такъв какъвто е. След като цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК към момента на предявяването му, е под 5000лв., то въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима. Горното налага да бъде потвърдено обжалваното определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 11.04.2011г. по гр.д. № 385/2011г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.