1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
[населено място], 16.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 201/ 2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Б. Г. Д. от [населено място] частна жалба вх.№ 4321/20.02.2012г. срещу определение № 384 от 30.01.2012г. по гр.д. №3036/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство относно подадената от нея частна жалба срещу разпореждане № 411/17.01.2012г. на същия съд по същото дело.
Жалбоподателката намира определението за неправилно. Изтъква, че получава трудово възнаграждение, което едва й стига за заплащане на ток и вода; здравословното й състояние не е цветущо и не разполага с никакви странични приходи.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 3036/2010г. на Пловдивски окръжен съд е въззивно и е приключило с решение от 11.03.2011г., с което Б. Г. Д. е осъдена да заплати на Г. Р. Т. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот. Б. Д. е подала касационна жалба срещу решението, която е върната с разпореждане № 7570 от 10.10.2011г. поради неотстраняване на нередовности – непредставяне на изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, невнасяне на държавна такса и неприподписване на жалбата от адвокат. Преди връщането на жалбата Д. е поискала предоставяне на правна помощ, която е отказана с влязло в сила определение.
На 31.10.2011г. Б. Д. е подала частна жалба, която съдът е оставил без движение за уточняване срещу кой съдебен акт е насочена – дали срещу разпореждането за връщане или срещу друго определение; дадено е и указание за внасяне на държавна такса 15лв. С разпореждане №8410 от 16.11.2011г. тази частна жалба е върната поради неизпълнение на указанията. Срещу разпореждането е подадена частна жалба вх.№ 27534/01.12.2011г., която е оставена без движение за обосноваване порочността на атакувания съдебния акт и внасяне на държавна такса. С разпореждане № 411 от 17.01.2012г. частната жалба е върната поради неизпълнение на указанията. На 27.01.2012г. е постъпила частна жалба вх.№ 2282 срещу разпореждане № 411, както и е подадена молба вх. № 2281 за предоставяне на правна помощ досежно същата частна жалба.
С обжалваното определение съставът на Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение искането за правна помощ. Посочил е, че същото искане вече е било отхвърлено нееднократно. Отново е изложил съображения, че при преценка доходите, имущественото състояние, семейното и здравословно състояние, трудовата заетост и възрастта на молителката не намира, че тя не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с подадената частна жалба.
При горното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение приема, че обжалваното определение е правилно.
По подадената молба за правна помощ съдът е извършил преценка на представените от жалбоподателя писмени доказателства съобразно критериите в чл. 23, ал.4 З. и е формирал извод, че не са налице достатъчно обстоятелства сочещи, че страната няма средства за заплащане на адвокатски хонорар. Освен това, предоставянето на правна помощ следва да се откаже и на основание чл.24, т.1 и 2 З., тъй като предоставянето й е неоправдано с оглед ползата, която би донесла на лицето, а и поради очевидна неоснователност на подадената частна жалба. В частната жалба не са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, а жалбоподателката заявява, че не „атакува”, а „обжалва” разпореждане на Пловдивски окръжен съд, както и не е съгласна с термина „порочност”, защото тя не е порочна и порочни изявления не прави. Отделно от това както бе проследено по-горе, обжалваното с частната жалба вх. № 2282 разпореждане е част от поредица разпореждания, с които са върнати нейни частни жалби поради неотстранени нередовности. Така че, правната помощ в този етап на производството не би довела до положителен резултат предвид извършените до момента съдопроизводствени действия.
По тези съображения следва да се потвърди обжалваното определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 от 30.01.2012г. по гр.д. №3036/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отказано предоставяне на правна помощ на Б. Г. Д. за процесуално представителство във връзка с подадена от нея частна жалба вх. № 2282/27.01.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: