О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1120
Гр. София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:К. М.
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 745/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ж. П. С. от[населено място], област Софийска е подал касационна жалба вх. № 1905 от 14.08.2009 г. срещу въззивното решение № 442 от 01.07.2009 г. по гр.д.№ 251/2009 г. на Софийския окръжен съд, първи въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 90 от 30.05.2008 г. по гр.д.№ 107/2007 г. на Самоковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. А. К., В. Р. С., Л. В. Р., М. В. К., С. А. П., Е. Н. К., Г. К. К. и М. К. Р. искове за делба на иглолистна гора от 33.001 дка, имот № 70214 и иглолистна гора от 50 дка. имот № 727027 по картата на землището на[населено място], м. К.” и е признато за установено спрямо страните, че саморъчно завещание от 04.04.2005 г. е неистински частен диспозитивен документ, тъй като не е подписан от лицето, сочено за негов автор, а именно: С. И. К..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 25 и сл.ЗНас. с позоваване на решение № 377 от 29.05.1995 г. по гр.д.№ 321/95 г. на Върховния съд, І г.о. и б/ противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
В първоинстанционното производство част от ответниците са оспорили истинността на саморъчното завещание от 04.04.2005 г., с което С. И. К. завещала на ищеца /сега касатор/ всичките си движими и недвижими имоти, като възразили, че текстът на завещанието не е изпълнен от завещателката и че завещанието не е подписано от нея. По искане на ищеца районният съд допуснал графологична експертиза, която да даде заключение дали съдържанието на саморъчното завещание и положения под него подпис изхождат от едно и също лице. С оглед становището на ищеца в заседанието на 27.05.2008 г., който заявил, че не държи на извършването на експертиза, съдът заличил това доказателствено средство. С решението съдът приел, че ищецът /сега касатор/ не е доказал автентичността на оспореното завещание по правилата на чл.154, ал. 3 ГПК /отм./ и с отделен диспозитив изключил същото от доказателствения материал, като неистински документ.
По искане на ищеца-въззивник /сега касатор/, окръжният съд назначил графологическа експертиза, която да даде заключение дали подписите за завещател в саморъчното завещание с дата 04.04.2005 г. са положени от С. И. К.. Със заключението на вещото лице на поставения въпрос е отговорено утвърдително. В т.5 от заключението експертът посочил, че при сравнителното изследване на подписите със свободните образци на подписите на С. И. К., както и това, че подписите са буквени по транскрипция, дава възможност да бъдат изследвани с ръкописния текст от цялото завещание, между тях са установени съвпадения в обработеността, наклона, свързаността, формата, размера и разтегливостта, както и в структурната сложност, форма, количество и направление на движение при изписване на буквите „С”, „И”, „К”, „а”,,”к”,”л”,”н”,”о”,”я”, свързване на буквите „Ст”, „Ил”, „Ко”, „ов”, „ка” и вариантно изпълнение с наличие на малък наклонен щрих пред буквите „С”, „с”. Въззивният съд приел, че доколкото е установено, че подписът е положен от завещателя, доказването, че ръкописния текст е написан от него не може да се презумира при оспорване и подлежи на пълно доказване, каквото обаче ищецът /сега касатор/ не е провел. Посочено е, че на вещото лице не е поставяна задача да даде заключение дали С. И. К. е изпълнила текста на завещанието, а освен това, заключението на експерта относно подписите било основано на свободни образци от подписите на лицето в документи, различни от изследваното завещание. Ето защо, като приложил чл.127, ал.1 ГПК /отм./, въззивният съд приел, че текстът на завещанието не е автентичен и съответно, завещателката не е назначила ищеца /касатор/ за свой единствен наследник.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
След като е била оспорена автентичността на саморъчното завещание /в еднаква степен това се отнася, както за ръкописния текст, така и за подписа/, заветникът трябва да установи истинността на завещанието, т.е. доказателствената тежест пада върху страната, която го представя, защото този частен документ по смисъла на чл.144 ГПК /отм./ не носи подписа на страната, която го оспорва. Съдебно-графологическата експертиза е доказателствено средство, което се допуска за проверка на събрано по делото писмено доказателство /в случая изцяло оспорена истинност на представеното саморъчно завещание/, при което задачата на вещото лице по необходимост е да отговори, както на въпроса дали текстът на завещанието е бил написан от лицето, което документът сочи за негов автор, така и на въпроса дали подписът е саморъчно изписан от издателя на същия документ. В тези случаи, както пълното формулиране на задачата на експертизата, допусната по почин на заинтересуваната страна, така и самото й назначаване може да бъде осъществено и служебно-по преценка на съда, тъй като вещото лице прави фактически изводи, релевантни за изхода на спора, съобразявайки правила на опита и положения на науката, като ползува специални знания, каквито съдът не притежава.
Предвид на това, изводът на окръжния съд, че текстът на саморъчното завещание не е автентичен е в противоречие с т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, без да е изслушано заключение на графологическа експертиза по този въпрос и е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 442 от 01.07.2009 г. по гр.д.№ 251/2009 г. на Софийския окръжен съд, първи въззивен състав по жалба вх. № 1905 от 14.08.2009 г. на Ж. П. С. от[населено място].
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 /тридесет/ лева и в същия срок да представи във ВКС квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срока, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, в противен случай-на състав на съда, ІІ г.о. за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: