О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
Гр. София, 02.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 463/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 във връзка с чл.280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9294 от 13.10.2010 г. на Р. А. И. от[населено място] срещу определение № 669 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 679/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Р. районен съд от 18.06.2010 г. за връщане на въззивната жалба с вх. № 23705 от 13.05.2010 г. срещу решение № 762 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 5159/2005 г. на същия съд, 8-ми гр.състав. Поддържа се, че неправилно в производството по чл.288, ал. 7 ГПК /отм./ районният съд е определил държавна такса за въззивното обжалване на решението в размер на 50% от внесената от жалбоподателя държавна такса върху неговия дял по делбеното производство, вместо по общия ред за исковото производство- като по неоценяем иск. Твърди се по-нататък, че не е налице основание за връщане на въззивната жалба, тъй като таксата е внесена и са отстранени нередовностите на жалбата, а също така и защото даденото от районния съд указание с второто съобщение е неясно и не съдържа точни указания към страната. На последно място, според жалбопдателя, съществува възможността по чл. 70, ал. 3 и чл. 71, ал.1, изр. второ ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС; б/ противоречиво решаван от съдилищата спор и в/ необходимост от произнасяне по въпроса: каква такса се дължи при обжалване на решението по чл. 288, ал.7 ГПК /отм./ с оглед безпротиворечиво правоприлагане, предвид съществуващото нееднозначно разбиране относно това производство – самостоятелно ли е или е част от делбата.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С влязло в сила решение № 103 от 29.09.2008 г. по гр.д.№ 5159/2005 г. Р. районен съд е ликвидирал окончателно съсобствеността върху делбения имот, като на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е поставил жилището в дял на Е. Е. И. и е осъдил същата да заплати на Р. А. И. сумата 31653 лева за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила.
С решение № 762 от 30.04.2010 г. по същото гр.д.№ 5159/2005 г. Р. районен съд провъзгласил за обезсилено по право решението за възлагане и на основание чл.288, ал.7 ГПК /отм. изнесъл имота на публична продан.
Това решение е обжалвано от Р. А. И., като въззивната жалба е била оставена без движение с разпореждане от 13.05.2010 г. до внасяне в едноседмичен срок от получаване на съобщението на държавна такса в размер на 633.06 лева Разпореждането е било съобщено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител по делото на 10.06.2010 г.
На 15.06.2010 г. адвокатът-пълномощник на страната подал поименна молба, с която поискал държавната такса за обжалване да се определи съгласно чл.3 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК-като по неоценяем иск.
С разпореждане от същата дата съдът постановил жалбоподателят да бъде уведомен да внесе в определения срок определената държавна такса. Съобщението било връчено на страната чрез адвоката-неин пълномощник на 17.06.2010 г.
С молба вх. № 30906 от 17.06.2010 г. процесуалният представител на жалбоподателя представил вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 40 лева.
С разпореждането от 18.06.2010 г. районният съд върнал въззивната жалба, като приел, че до изтичане на срока-17.06.2010 г. нередовността не е била отстранена. Според него, процедурата по чл.288, ал.7 ГПК /отм./ е част от делбеното производство и държавната такса за въззивното обжалване се определя върху получения от жалбоподателя дял при делбата, а не по неоценяем иск.
За да потвърди разпореждането, въззивният съд приел, че дължимата такса се определя върху стойността на дела-чл.8 във връзка с чл.18 от Тарифата за държавните такси.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал. 2 ЗСВ /отм./ тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалния въпрос.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които при разглеждане на аналогичен казус да е разрешаван противоречиво процесуалноправния въпрос по приложението на Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК относно дължимите държавни такси за производството по чл.288 ал. 7 ГПК /отм./.
Не е налице и твърдяното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният с изложението на основанията въпрос дали производството по чл.288, ал. 7 ГПК /отм./ е самостоятелно исково производство или е част от делбения процес във втората му фаза-по извършване на делбата, не се нуждае от допълнително разясняване предвид задължителните указания по приложението на закона, дадени от Общото събрание на гражданската колегия с т.т.10,11 и 12 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.гр.д.№ 1/2004 г. С тълкувателния акт е проведено разграничение между правния режим на обезсилването по чл. 288, ал.7 ГПК /отм./ до 16.07.1999 г. и този след изменението на същата разпоредба със ЗИД ГПК /ДВ,бр. 64 от 1999 г./ при който вещноправният /конститутивен/ ефект на възлагателното решение се поражда ако настъпи отлагателното условие-изплащане на паричното уравнение с лихвите в рамките на шестмесечния срок по чл.288, ал. 6 ГПК /отм./.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 669 от 30.09.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 679/2010 г. на Р. окръжен съд по частна касационна жалба вх. № 9294 от 13.10.2010 г. на Р. А. И. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: