О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1171
Гр. София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 764/2010 г
Производството е по чл.288 ГПК.
Ф. В. С. от[населено място] е подала касационна жалба вх. № 388 от 19.02.2010 г. срещу въззивното решение № 711 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 515/2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение № 267 от 15.09.2008 г. по гр.д.№ 646/2007 г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателката, заедно[населено място] С. и Б. В. Б. иск по чл.108 ЗС срещу С. Т. К. и В. А. К. за собственост и предаване владението върху незастроена площ от 80 кв.м., попадаща в имот пл.№ 49 по плана на[населено място] бани, Софийска област, при граници и съседи на спорното място: от север-имот с пл. № 22, собственост на ищците; от изток-имот с пл. № 49 на ответниците; от юг-улица и от запад-имот пл.№ 48 на П. Б. и имот № 44 на Д. Б..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по приложение на института на придобивната давност, в т.ч. на чл.82 ЗС, с позоваване на решение № 26 от 10.02.2009 г. по гр.д.№ 5911/2007 г., ІV г.о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 3131/2007 г., ІІІ г.о. и решение № 2438 от 07.10.1972 г. по гр.д.№ 1941/72 г. І г.о. и б/ противоречие с решение № 1746 от 17.11.1994 г. по гр.д.№ 2309/93 г. на ВС, ІV г.о. поради липса на отговор на въпроса: кой е притежател на правото на собственост върху процесния имот?.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Предмет на ревандикационната претенция е реална част от недвижим имот, а именно: 80 кв.м., съставляващи използвана за излаз на имот пл. № 22 към улица с о.т.12-21 ивица от имот пл. № 49 в кв.3 по плана на к.к.Б. б.. Прието е за установено, че наследодателят на ищците В. Б. С. е придобил по дарение с нотариален акт № 139/23.06.1980 г., поправен с нотариален акт № 110/1983 г., имот пл. № 22 в кв.3 с площ 800 кв.м., а ответниците С. Т. К. и В. А. К. закупили с нотариален акт № 104/2003 г. поземлен имот от 1953 кв.м., представляващ имот пл. № 49 в кв.3 по регулационния план на курорта, който имот се отрежда за улица и балнеосанаториум.
Въззивният съд е приел, че съобразно предвижданията на последния кадастрален план на населеното място от 1971 г. не се установява придобития от В. Б. С. през 1980 г. имот пл. № 22 в кв.3 да е обхващал спорната част, която е използвана от праводателя на наследодателя на ищците-В. С. С. и от родителите на В. Б. С., като път, осигуряващ им достъп до улица. Прието е, че свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на техническата експертиза сочат на ползване на спорния имот и от ответниците и техните праводатели и за поставянето на чакъл, за да не пропадат минаващите автомобили през 2007 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговска та колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправните и процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.
Представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на състави на ВКС не установяват противоречиво разрешавани от съдилищата в страната материалноправни и процесуалноправни въпроси по аналогични на процесния казуси. Доколкото с въззивното решение е прието че спорната ивица е ползвана от наследодателя на ищците, и по конкретно от родителите му, само с оглед осигуряване на достъп до улицата от собствения им имот, т.е. като път; данните за противопоставяне на това ползване от страна на ответниците и за липсата на ограничаване на упражняваната от ответниците и от техните праводатели фактическа власт, окръжният съд е изключил извод за придобиване на правото на собственост по давност от страна на наследодателя на ищците и от тях.
С оглед на това, представените с изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК решения на състави на ВКС, които третират приложението на чл.82 ЗС за присъединяване към срока на владението на сегашния владелец владението и на неговите праводатели в случаите на общо или частно правоприемство, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е приел, че фактическата власт, осъществявана от ищците и техните праводатели върху спорната ивица в имот пл. № 49, изразяваща се в преминаването през нея за осигуряване достъп до улицата не съставлява владение, което да доведе до придобиване на собствеността по давност.
Позоваването на решение № 1746 от 17.11.1994 г. по гр.д.№ 2309/93 г. на ВС, ІV г.о. също не сочи на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Предмет на решението е иск по чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./, касаещ спор за материално право-погрешно заснемане на имоти по кадастралната основа, като ВС, ІV г.о. напомня, че в разглежданата от него хипотеза задължително се изследват въпросите за приложението на предходните регулационни планове, т.е. проблематиката е различна от тази по обжалваното въззивно решение. Твърденията, че атакуваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съставляват касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които Върховният касационен съд бе се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на жалбата до разглеждане по реда на чл.290 ГПК.
В случая, липсва основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 711 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 515/2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по жалба вх. № 388 от 19.02.2010 г. на Ф. В. С. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: