3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място], 15.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия М.
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 43 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1285 от 28.06.2012г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 1262/2011г., с което е отменено решение № 3391 от 15.10.2010г. на Варненски районен съд по гр.д. № 4600/2008г. в частта му за отхвърляне на иска за делба по отношение на нива с площ *дка в землището на [населено място], местн.”К.” и вместо това е допуснато извършването на съдебна делба на посочения недвижим имот, съставляващ ПИ № * по кадастралната карта на [населено място] между съсобственици и при квоти, посочени в решението. С решението е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на други земеделски имоти между същите съделители.
Касационната жалба е подадена от Ж. Н. М. и А. М. Й. чрез пълномощника адв. Т. и е насочена срещу определените от съда квоти на съделителите. Като основание за достъп до касационен контрол са посочени разпоредбите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Според касаторите съдът се е произнесъл по два съществени процесуалноправни въпроса: 1/ между кои лица следва да се допусне делба на наследствени земеделски имоти, които са възстановени в полза на повече от едно лице, но съдът установи, че преди кооперирането имотите са били собственост само на едно от лицата, посочено в реституционното решение; 2/ при наличие на решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в полза на наследниците на две лица, допустимо ли е квотите на тези лица да бъдат установявани в делбеното производство или е необходимо провеждане на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Позовават се на противоречие с Решение № 911 от 02.08.2007г. по гр.д. № 1654/2007г. на ІV г.о. и Определение № 565 от 01.08.2005г. по ч.гр.д. № 536/2005г. на ІV г.о.
Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Страните по делото са наследници на И. Н. Д., починал 1953г. и на неговия син С. И. Д., починал 1947г. /преди баща си/. Правото на собственост върху нива с площ 9дка в землището на [населено място], местн.”К.” е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 90000/17.11.1998г. на ПК-Бяла на името на двамата наследодатели. С решение на същата Поземлена комисия № 11000/10.06.1999г. е възстановена собствеността с план за земеразделяне върху пет земеделски имота в землището на [населено място], отново на името на двамата наследодатели. Правото на собственост върху горите и земите от горския фонд, обект на делбата, е възстановено с решение № 3/09.10.2000г. на ПК-Бяла на наследниците на С. И. Д..
Съдът е допуснал делбата като е приел, че наследниците на двамата наследодатели са собственици на по * ид.ч. от делбените имоти /с изключение на горския имот/, предвид факта, че собствеността е възстановена на името на двамата. Наведеното възражение, че между двамата не съществува съсобственост съдът е оставил без уважение по съображения, че съсобствеността произтича от начина на възстановяване на собствеността, а липсата на такава би могла да бъде установена единствено в производство по чл. 14, ал.4 ГПК, каквото не е инициирано, но не и чрез възражение в делбеното производство. Поради това по отношение квотите в съсобствеността съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд. Наследници на притежаваната от И. Д. * ид.ч. от имотите са децата на починалия преди това негов син С. Д., но не и съпругата на С. Д. – К. Х. Д. и съответно нейните наследници – А. К. С. и С. К. С. и техните низходящи, участващи в делото. Докато в останалата * ид.ч. от земите, собственост на С. Д., дял притежават и наследниците на съпругата К. Д., сред които са и настоящите касатори.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос, сочен от касаторите е: между кои лица следва да се допусне делба на наследствени земеделски имоти, които са възстановени в полза на повече от едно лице, но съдът установи, че преди кооперирането имотите са били собственост само на едно от лицата, посочени в реституционното решение. Този въпрос не е разрешен от съда в обжалвания акт – в решението си съдът не е установил, че имотите са били собственост само на едно от лицата, а е отказал да разглежда такова възражение като недопустимо в делбеното производство. С. от касаторите Решение № 911 от 02.08.2007г. по гр.д. № 1654/2007г. на ІV г.о. изтъква, че неправилното становище на Поземлената комисия за наличие на спор за материално право не може да ангажира съда и да доведе до разглеждане на такъв иск, ако същият е недопустим поради това, че земеделските земи не са заявени за възстановяване. Решението е неотносимо към настоящия спор, тъй като не касае производство по делба. Изложеното в него обаче подкрепя тезата на въззивния съд, че установяването кому са принадлежали земеделските имоти преди одържавяването се извършва в нарочно производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Определение № 565 от 01.08.2005г. по ч.гр.д. № 536/2005г. на ІV г.о. разглежда хипотеза, в която всяка от страните разполага с решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността и приема за допустимо в производството по иск по чл. 108 ЗС да се разгледа възникналият спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към минал момент. Разрешението е неприложимо за настоящето производство, което е делбено и правото на собственост по ЗСПЗЗ е възстановено на наследниците на две лица /баща и син/ с един акт на поземлената комисия. Освен това, по въпроса за недопустимостта в делбеното производство да се разрешават спорове за материално право относно земеделски земи и необходимостта те да бъдат разрешени в отделно производство чрез специалния установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е създадена трайна практика на ВКС, изразена в Решение № 446 от 11.12.2003г. по гр.д. № 636/2003г. на 5-чл. състав на ВКС,, Решение № 803 от 29.11.2004г. по гр.д. № 382/2001г. на І г.о., Решение № Решение № 503 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2008 г., III г. о., Решение № 706 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2008 г., IV г. о. и др. Обжалваното решение е съобразено именно с тази практика, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.
Вторият правен въпрос се явява продължение на първия: при наличие на решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в полза на наследниците на две лица, допустимо ли е квотите на тези лица да бъдат установявани в делбеното производство или е необходимо провеждане на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че в настоящия случай спорът между страните не е какви са квотите на двамата наследодатели, в лицето на които е възстановена собствеността, а дали изобщо е налице съсобственост помежду им, така че въпросът е неотносим към спора и не е разрешен от съда в решението.
Развитите от касаторите съображения за необходимостта от извършване на косвен съдебен контрол върху решението на органа на земеделската реституция са несъстоятелни, доколкото наследниците на лицето, в полза на което е възстановена собствеността, не са трети лица, на които актът се противопоставя по смисъла на чл. 17, ал.2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано от касаторите, а е извършено единствено цитиране на законовия текст. Поради това и предвид наличието на съдебна практика по първия въпрос и неотносимостта на втория въпрос към изводите на съда, то липсват предпоставките на соченото основание.
В обобщение, следва да бъде отказано допускане на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1285 от 28.06.2012г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 1262/2011г. по касационната жалба на Ж. Н. М. и А. М. Й. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: