О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
[населено място], 18.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1030 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 497 от 21.04.2010г. на В. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 242/2009г., с което е оставено в сила решение № 3380 от 08.12.2008г. по гр.д. №9767/2007г. на В. районен съд за отхвърляне на предявения от Ф. А. Я. против А. К. И. и М. А. И. иск за предаване владението върху ПИ 1327 по плана на ПНИ на с.о. „П.”,[населено място] с площ от 600 кв.м.
Жалбоподателят Ф. А. Я. обжалва решението с твърдение, че е неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се позовава на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Поставя материалноправните въпроси за предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗЗ и за допустимостта да се предоставя право на ползване върху имот, който не е включен в ТКЗС. Счита, че първият въпрос е решен от съда в противоречие с представени решения, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата А. К. И. и М. А. И. в писмения си отговор оспорват жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен иск за собственост от реституиран бивш собственик против ползвател на земеделска земя по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. От фактическа страна е установено безспорно, че с решение на ПК-В. № 543 от 11.08.1998г. е признато и възстановено в стари реални граници правото на собственост на ищеца върху нива от 0,469 дка в терен по §4, кв. Г., м.”Ж. Б.”, който обхваща част от имот № 1211 по кад.план от 1960г., който имот пък обхваща части от имоти 1327 и 1328 по комбинирания план на местността, като частта от процесния имот 1327 е 135,21 кв.м.
За да постанови решението си съдът е счел иска за допустим с оглед на това, че към момента на постановяване на решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността редакцията на ЗСПЗЗ не изисква влязъл в сила план на новообразуваните имоти, заповед по §4к ЗСПЗЗ, нито скица, а решението завършва реституционния процес. На следващо място съдът е приел за неоснователни възраженията на ответниците във връзка с оспорване материалноправната легитимация на ищеца, като е намерил, че е налице идентичност на имота, посочен в нотариалния акт от 1956г. и реституирания такъв. На последно място, за да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че са осъществени предпоставките за придобиване на имота от ползвателя А. И., а именно: има валидно предоставено право на ползване по ПМС № 26/1987г., установено с удостоверение № 527 от 08.09.1988г.; през 1990г. е узаконена сезонна постройка в имота с площ 34 кв.м., земята е оценена от ЕФ „Х.-314” – фирма оторизирана за това от [община] и е заплатена сумата 33 000лв. по сметка на К.[населено място]. Въз основа на тези установени фактически обстоятелства съдът е счел, че е осъществено надлежно трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху имота в лицето на ответника по иска А. И. и съпругата му М. И., поради което е отхвърлил предявената от ищеца претенция за собственост.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът Я. сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса за предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ в противоречие с трайната практика на ВКС. Представя Решение № 426/21.07.2009г. по гр.д. № 2713/2008г. на ІІг.о. и Решение № 239/17.03.2009г. по гр.д. № 81/2008г. на 1 г.о. на ВКС. Първото решение е постановено в производство по чл. 290 ГПК и се явява част от т.нар. задължителна практика на Върховния касационен съд съгласно ТРОСГКТК № 1/2009г. В него съдът дава отговор на въпроса за допустимите възражения на ответника по иска между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот в смисъл, че ползувателят не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. признаване правото на възстановяване на собствеността, а следва да установи наличието на предпоставките по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като само в такъв случай може да легитимира свои права върху имота. Вярно е, че в обжалваното решение съдът е разгледал възражение на ответниците, свързано с материалноправната легитимация на ищеца, но то е прието за неоснователно и следователно тези изводи не са обусловили крайния изход на спора. Второто решение № 239 от 17.03.2009г. по гр.д. № 81/2008г., І г.о. е постановено в производство по чл. 218а и сл. ГПК/отм./ В него се прави извод, че ответникът, противопоставил възражение за придобиване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, следва да докаже всички законови предпоставки за това. В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика и е изследвал представените от ответниците доказателства, касаещи придобиването на имота по реда на § 4а ПРЗ ЗСПЗЗ. Ето защо не е налице противоречие на решението със задължителната практика на ВКС – основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, нито противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата – основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
На второ място жалбоподателят навежда въпроса за допустимостта държавата да предоставя право на ползване върху имот, който не е бил включван в ТКЗС с оглед на установеното по делото, че имотът на ищеца е бил обект на замяна от Т. комисия, чието решение впоследствие е отменено от съда. Счита, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което той се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос обаче не е поставян и не е разглеждан от съда в обжалваното решение, поради което не е обуславящ за изхода на спора.
От текста на изложението е видно, че касаторът по-скоро изказва несъгласие с правните изводи на съда по конкретното дело, а не с разрешаването на определени правни въпроси. Тук следва да се посочи, че в производството по чл. 288 ГПК съдът извършва селекция на касационните жалби по посочени от закона критерии, но не може да се произнася по правилността на решението.
Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 497 от 21.04.2010г. на В. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 242/2009г. по касационната жалба на Ф. А. Я. от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.