4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№274
[населено място], 17.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2612 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 171 от 15.04.2011г. по гр.д. № 9/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1013 от 11.11.2008г. по гр.д. №833/2005г. на Пазарджишки районен съд за допускане на съдебна делба между К. А.-П., П. В. М., Е. В. М., К. И. Г., А. И. Г., Я. В. А., С. В. А., М. С. А., Л. А. Д.-П., Р. И. Д., М. Я. Д., Л. А. Д., Л. П. Р. и Ж. П. Р. на недвижим имот в [населено място], а именно: поземлен имот № 1774 в кв.137, попадащ в УПИ І-за озеленяване в кв. 134 по ПРЗ на града, с площ 4690 кв.м., ведно с построените в него: 1/ винарски склад – едноетажна масивна сграда с площ 1135 кв.м. и два броя навеси с площ съответно 174 и 80 кв.м.; 2/винарски склад – едноетажна масивна сграда с площ 365 кв.м.; 3/винарски склад – едноетажна масивна сграда с площ 375 кв.м. и два броя навеси с площи съответно 160 и 127 кв.м.; 4/ кантар – 95 кв.м.; 5/ дегустационна зала – едноетажна масивна сграда с площ 116 кв.м.; 6/лаборатория и офиси – едноетажна масивна сграда с площ 116 кв.м.; 7/ тоалетна, масивна с площ 5 кв.м.; 8/ навеси до лабораторията и склада с площ 41 кв.м. при квоти: по 15/240 ид.ч. за Л. Р., Ж. П. Р., Е. М., П. М., К. Г. и А. Г. ; по 10/240 ид.ч. за С. А., Я. А. и М. А., по 18/240 ид.ч. за Л. Д.-П. и Р. Д., по 12/240 ид.ч. за М. Д. и Л. Д.; 60/240 ид.ч. за К. А.-П..
След постановяване на решението е починала съделителката Е. В. М.. Като неин наследник е конституирана И. В. М. от [населено място], [улица], ет.3, ап.9.
Касационната жалба е подадена от М. С. А. чрез пълномощника адв. Г.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че същественият материалноправен въпрос е делбата на реституирания винпром. Счита, че съдът е определил квотите на съделителите в нарушение на закона и практиката на ВКС, като е взел предвид единствено данните в приложеното удостоверение за наследници и без да вземе предвид договор „спогодба-делба” от 1943г., който не е бил представен по делото. Освен това сочи, че съдът в противоречие с практиката, е постановил решение без М. А. да е била редовно призована по делото. Лишаването на страната от процесуални права е в противоречие с точното прилагане на закона и практиката на ВКС.
Ответниците Л. П. Р. и Ж. П. Р. чрез пълномощника си адв. Б. вземат становище за недопустимост на жалбата, тъй като решението е влязло в сила. Излагат и евентуални съображения за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът П. М. чрез адв. К. намира касационната жалба за просрочена. Обосновава и липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Останалите ответници не са депозирали писмени отговори.
По повдигнатия от ответниците въпрос за допустимостта на жалбата предвид спазване срока за обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира следното: Съобщението за постановеното въззивно решение до М. С. А. е върнато в цялост с отбелязване от 17.05.2011г., че при посещенията на адреса не е открит никой; по сведение на съседи лицето живее там, оставени са телефони за връзка, но без резултат. Съдът с разпореждане от 25.05.2011г. е приел, че призовката е редовно връчена на основание чл. 51, ал.2 ГПК/отм./. Сочената разпоредба предпоставя страната да е променила адреса, от който веднъж е била призовавана или който е съобщила по делото, без да уведоми съда за новия си адрес. Доколкото сведенията са били, че лицето живее на адреса, но не е намерено, то е липсвало основание за прилагане на посочената разпоредба. Поради това следва да се приеме, че М. А. не е била надлежно уведомена за постановеното решение чрез приложеното съобщение. След започване на втората фаза на производството по делба, й е изпратена призовка за насроченото съдебно заседание, която призовка тя е получила лично на 10.10.2011г. След това са проведени няколко съдебни заседания, в които А. не се е явила и не е била представлявана, а делото е отлагано с цел изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ за разделяне на имота. Касационната жалба е подадена на 08.05.2013г. чрез пълномощник адв. Г., който е упълномощен за първи път от жалбоподателката, но е участвал до момента в производството като пълномощник на С. А. – неин син на жалбоподателката. При горните констатации за липса на връчено съобщение за решението и доколкото призоваването за съдебно заседание във втора фаза на делбата не може да замести съобщението за решението по допускане на делбата, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в срок.
Производството е по иск за делба на недвижим имот – поземлен имот и сгради в [населено място], които са представлявали винарска изба. Страните са наследници на четиримата съдружници в Л.-винарско събирателно дружество”Бъдеще” – А. Д., П. А., Я. А. и А. Г.. Дружеството е регистрирано през 1937г., а през 1939г. е закупило четири недвижими имота в [населено място], които е застроило. Имотът на дружеството – земя и сгради е бил отчужден през 1948г. по Закона за монопола на спирта и подсладителните напитки. Установено е, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е съществувал реално до размерите, в които е отчужден, при което собствеността е възстановена в полза на наследниците на съдружниците. За установяване наследственото правоприемство са представени удостоверения за наследници на четиримата съдружници. Съдът е допуснал делбата между наследниците, като е определил квотите им, произтичащи от наследяването по закон.
В. съд е намерил за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за нарушения при призоваването на жалбоподателите С. и М. А.. Посочил е, че те са били уведомени за съдебните заседания и са имали възможност да ангажират доказателства, което не са сторили. Исканията им за събиране на доказателства пред въззивната инстанция са оставени без уважение, защото не са били конкретизирани. На следващо място са намерени за неоснователни и възраженията на жалбоподателите спрямо активната легитимация на ищците – Л. Р. и Ж. П. Р.; според съда оспорването на официалния писмен документ, удостоверяващ качеството на Ж. П. Р. като наследник на Я. П. Р., не е доказано. Що се отнася до правата на Л. Р. съдът е взел предвид, че неговата майка С. А. е наследник по закон на брат си Л. А., син на съдружника Я. А., и липсват доказателства, че тя, като поставена под пълно запрещение, не е приела наследството на брат си.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението липсват ясно формулирани правни въпроси, разрешени от съда в обжалвания акт и обусловили крайните му изводи. Според касатора съществен материалноправен въпрос е предметът на делбата – реституиран винпром, като съдът е определил квотите на съделителите в нарушение на закона и практиката на съдилищата. Изложена е тезата, че ищецът е заблудил съда като не е представил спогодба-делба от 02.09.1943г., който договор е от съществено значение за квотите на съделителите. Като съществен процесуалноправен въпрос е посочен този за призоваването по делото на М. А.. Този въпрос, според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС като решенията са много и е невъзможно да се изброят.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос. В случая жалбоподателката не е извела такъв правен въпрос, което е достатъчно основание да се откаже касационен контрол. Поставените проблеми за квотите при делбата на реституирания имот и за призоваването на жалбоподателката не съставляват правни въпроси в горепосочения смисъл, тъй като са конкретни за правния спор и имат отношение към правилността на правните изводи на съда и законосъобразността на извършените от него процесуални действия.
В изложението липса обосновка и на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно: правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Без мотивиране на някое от тези допълнителни основания също е невъзможно допускане на касационно обжалване.
Очевидно интересът на жалбоподателката от предявяване на жалбата е свързан с новопредставеното писмено доказателство – договор „спогодба-делба” от 02.09.1943г. между М., С., Л. и В. Я. А. относно наследството на Я. В. А.. Касае се за писмено доказателство, което не е било представено по делото и не е могло да бъде взето предвид от съда. Пред касационната инстанция събиране на нови доказателства е недопустимо, поради което документът е без значение за производството по чл. 288 ГПК. А доводът, че решавайки спора, без това доказателство, съдът е постановил решение, което противоречи на закона и на практиката, е напълно несъстоятелен. Съдът разрешава правния спор въз основа на доказателствата, на които страните се позовават и които са надлежно събрани по делото. Затова е невъзможно да се иска съобразяване на непредставени доказателства.
Следва да се отбележи, че соченият документ е представен като ново писмено доказателство с подадената от съделителя Я. В. А. молба за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, която подлежи на разглеждане след приключване на настоящето производство.
В обобщение, касационно обжалване на обжалвания въззивен акт следва да бъде отказано.
В полза на ответника по жалбата П. В. М. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 171 от 15.04.2011г. по гр.д. № 9/2011г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на М. С. А. от [населено място].
ОСЪЖДА М. С. А. от [населено място], [улица] да заплати на П. В. М. от [населено място], [улица] сумата 400 /четиристотин/ лв. разноски по делото. П., [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: