О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
гр.София, 20.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 100/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 4746 от 14.11.2013 год. срещу въззивното решение № 384 от 09.10.2013 год. по в.гр.дело № 317/2013 год. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 142 от 10.05.2013 год. по гр.дело № 264/2012 год. на Девинския районен съд и е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че [фирма], [населено място] е собственик на метално хале, представляващо „Складова база”, с площ 629 кв.м., записано с идентификатор № 20465.505.1590.4, намиращо се в имот с идентификатор № 20465.505.1590 по кадастралната карта на [населено място] и дружеството-ответник /сега касатор/ е осъдено да предаде владението на сградата.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси, по които, според жалбоподателя, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, а именно: а/следва ли въззивният съд при формиране на волята си и след като приема решението на първостепенния съд за неправилно, да обсъди всички доказателства – писмени и гласни, като посочи на кои и защо дава или не вяра, като същевременно обсъди доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка и б/следва ли въззивният съд при разглеждане на гласните доказателства, събрани по делото, да констатира има ли или не противоречие в показанията на всички свидетели, и следва ли, ако констатира такива, да направи пълен анализ на тези показания, като се посочи защо се дава вяра на едни от тях, а на други не, както и да съпостави същите с изводите, които могат да се направят от останалите доказателства по делото. К. представя и се позовава на следните решения на ВКС: № 176 от 28.05.2011 год. по гр.дело № 759/2010 год., ІІ г.о.; № 381 от 21.03.2012 год. по гр.дело № 756/2010 год., І г.о.; № 7 от 08.02.2012 год. по гр.дело № 510/2011 год., ІІ г.о. и № 37 от 29.03.2012 год. по гр.дело № 241/2011 год., І г.о., заедно със съответните определения по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените дела.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото няма спор, че процесното метално хале с площ 629 кв.м. с идентификатор № 20465.505.1590.4 се намира в имот с идентификатор № 20465.505.1590, който е съседен на притежавания от [фирма], [населено място] имот с идентификатор 20465.505.1586 по кадастралната карта на [населено място] от 18.12.2009 год. Безспорно е още и че с договор от 26.10.2010 год. [община] е продала на дружеството-ответник/сега касатор/ правото на собственост върху общинска земя – УПИ ІІ в кв.95 по ПУП на [населено място], имот с идентификатор № 20465.505.1590 с площ 3744 кв.м. Между страните по делото не съществува спор във връзка със собствеността на поземления имот, в който се намира металното хале.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.108 ЗС, като е приел, че не е доказан твърдяния от ищеца придобивен способ-давностно владение в периода 1984 год. – 2011 год. Прието е било, че част от свидетелите /чиито показания също са определени като обективни и непротиворечиви/, говорят за метално хале, собственост на праводателите на ищцовото дружество, а според останалите свидетели [фирма], [населено място] е собственик на метално хале, намиращо се в близост – около 500-700 м до процесното метално хале. Районният съд е приел по-нататък, че дори и да се допусне, че ищецът е построил процесното метално хале, представляващо „Складова база”, то изграждането му без наличността на акт, годен да прехвърли или учреди отделна собственост върху него, остава само подобрение върху имота на собственика.
В. съд отменил решението и е уважил иска, като приел, че дружеството-ищец е придобило собствеността върху процесното метално хале по давност, която започнала да тече през 1986 год. и текла до 2011 год., когато ответникът/сега касатор/ установил фактическа власт върху спорния имот. От фактическа страна съдът приел, че изграждането на халето започнало през 1984 год., а след изграждането му през 1986 год. било отделено с оградна мрежа и започнала неговата експлоатация. Посочено е, че били обособени две помещения за съхранение на машини и по-дребен инвентар и бил назначен магазинер, на който били зачислени стоково-материалните ценности /първоначално Т. Б., а впоследствие М. К. и К. Б.-свидетел по делото/. Според показанията на свид.Б., халето било с габарити 12/48 м и с площ около 550-600 кв.м. Прието е по-нататък, че през периода 2005-2006 год. ищцовото дружество отдавало част от халето на трети лица за дърводелски цех. В. съд се е позовал и на заключението на вещото лице инж.С., според което липсва каквато и да е идентичност между охранителна сграда с дължина 80 метра и процесното хале. Според въззивния съд, процесната сграда се различава видимо и от описаната в нотариален акт № 65, т.І, нот.дело № 135/1991 год. постройка, означена като „склад за кожи” с площ 360 кв.м., тъй като измерена на място, площта на процесната постройка е 597.68 кв.м./по графични данни на скицата на л.177 от делото в първата инстанция дължината на халето е 52.50 м, а ширината 11.50 м/. В. съд е отказал да кредитира показанията на свидетеля Г., като за това е посочил, че свидетелят говори за година на построяване на халето 1979 год., което според съда очевидно не било така. Прието е, че представения от ответното дружество документ „Разпределение на извършване на строително-монтажни работи на обект „Кланица и месопреработване” индицира владението на ищеца към 1989 год. Според окръжния съд, не е ясно дали посоченото л.105 от първоинстанционното дело „хале до кланицата” е именно процесното или друго, а и не е изобщо известно дали халето е било освободено. В. съд е намерил за показателен и факта, съдържащ се в заключението на вещото лице Б., че халето през целия период 1985-2011 год. е било включено в сметка 203”Сгради” на ищцовото дружество, начислявани били амортизационни отчисления и бил внасян данък „Сгради”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството-касатор е формулирало два въпроса от процесуалноправно естество, отговор на които отдавна е даден от съдебната практика и не се нуждаят от допълнително изясняване по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС процесуалноправният или материалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение относно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, Върховният касационен съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая, касаторът поддържа оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, които според него допуснала въззивната инстанция, като не обсъдила показанията на всички свидетели, както и всички доказателства, събрани по делото. Проверката на основателността на тези оплаквания по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, обаче може да се извърши по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Когато оплакването за неправилност на въззивното решение касае неправилно приложение на съдопроизводствените правила относно доказателствата, както и на т.н. опитни правила при преценката на доказателствата и формирането на фактическите изводи на съда, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване е необходимо да съществува противоречие между разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение процесуалноправен въпрос и разрешението на същия въпрос по приложение на процесуалноправната норма в съдебен акт от категорията задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК/чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Позоваването единствено на конкретни решения на ВКС, с които последователно се провежда разбирането, че при констатирано противоречие в показанията на разпитаните свидетели, съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо /напр.решение № 176 от 28.05.2011 год. по гр.дело № 759/2010 год. ІІ г.о. и решение № 381 от 21.03.2012 год. по гр.дело № 756/2010 год. І г.о./, само по себе си не може да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В противен случай, всяко оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК би следвало да бъде разгледано по реда на чл.290 ГПК, стига жалбоподателят да е представил което и да е решение на ВКС, в което се припомня задължението на съда да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, да обсъди доводите и възраженията на страните и да изгради собствени фактически и правни констатации. Това обаче би противоречало на действащата процесуалноправна уредба, предвиждаща т.н. факултативна касация на въззивните решения и би означавало още в производството по чл.288 ГПК да се извършва проверка на основателността на оплакванията срещу обжалваното решение, което е недопустимо. Ето защо, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси следва да попадат в приложното поле на понятията „точно прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС формират едно основание за допускане на касационно обжалване, и което следва да се подчертае, имат приносен характер за правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В случая, касаторът не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия в процесуалноправната уредба, които да бъдат изяснени или преодоляни чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Допускането на касационно обжалване по конкретната жалба не би спомогнало за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречивост в процесуалноправната уредба, нито обуславя необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или нейното осъвременяване. С други думи, разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК в случая не би имало приносен характер за правоприлагането.
С оглед на изложеното, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответника по жалбата сумата 500 лева адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съобразно договора за правна защита и съдействие от 18.12.2013 год.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384 от 09.10.2013 год. по в.гр.дело № 317/2013 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх.№ 4746 от 14.11.2013 год. на [фирма], [населено място].
Осъжда [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: