О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№975
гр.София, 31.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 556/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. С. С., Р. С. С. и Р. С. С. от [населено място] поле са подали касационна жалба вх.№ 3533 от 08.04.2011 год. срещу въззивното решение № 97 от 24.02.2011 год. по в.гр.дело № 143/2011 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2065 от 02.12.2010 год. по гр.дело № 5801/2010 год. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Е. Ф. С. иск за съдебна делба на нива с площ * декара, намираща се в землището на [населено място] поле, м.”Т. г.”, трета категория, представляваща имот № * по плана за земеразделяне, при граници: имот № *, имот № * и имот *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с решение № 164 от 18.02.2009 год. по гр.дело № 131/2008 год. на ВКС, І г.о. и б/ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по приложението на § 1, т.3 от ПЗР на З. относно придобивната давност.
Ответникът по касация Е. Ф. С. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че покойният син на наследодателя – Ф., необезпокоявано, последователно и трайно е владял процесния имот от 1994 год. до смъртта си и нито един от братята му не се е противопоставял на владението му, макар, че са живели в едно село, а приживе се снабдил с констативен нотариален акт за собственост без братята му да заявяват претенции пред него.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Не се спори, че бащата на ответника – Ф. С. С. е владял процесния имот от 1994-95 год./собствеността върху него е възстановена в полза на наследниците на С. С. А. с решение № 529 от 04.07.1994 год. на ОСЗГ-с.С. п./до смъртта си на 12.03.2008 год. като на 01.11.2007 год. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год.
При тези данни, не е налице твърдяното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК противоречие на въззивното решение с решение № 164 от 18.02.2009 год. по гр.дело № 131/2008 год. на ВКС, І г.о., според което спрямо подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти намира приложение § 1, т.3 от ПЗР на З., който текст заличава правното значение на давностното владение, осъществено до момента на влизане на тази разпоредба в сила – 22.11.1997 год. В цитираното решение е посочено, че в конкретния случай, след тази дата и до момента на подаване на исковата молба – 19.03.2003 год. също няма владение върху имота в продължение на десет години.
По аналогични казуси са постановени решения на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК/срвн.например: № 373 от 21.05.2010 год. по гр.дело № 396/2009 год. и № 627 от 05.10.2010 год. по гр.дело № 1623/2009 год. на І г.о./, в които е прието, че владението, установено след 22.11.1997 год. би могло да доведе до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици. В случая е безспорно, че владението, упражнявано от Ф. С. С. е продължило и след като на 01.11.2007 год. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, така и след 22.11.2007 год. до момента на смъртта му – 12.03.2008 год.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да се нуждае от отговор по реда на чл.290 ГПК чрез тълкуване от касационната инстанция с оглед необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване поради непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/.
Липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 24.02.2011 год. по в.гр.дело № 143/2011 год. на Русенския окръжен съд по жалба вх.№ 3533 от 08.04.2011 год. на Л. С. С., Р. С. С. и Р. С. С. от [населено място] поле.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/