О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 02.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 2528 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Д. чрез пълномощника адв. В. срещу протоколно определение № 87 от 12.02.2014г. по гр.д. № 954/2031г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство и е осъден жалбоподателя Д. Д. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят намира определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навежда доводи, че съдът не е уважил своевременно подадената молба за продължаване на срока за внасяне на държавна такса и по този начин го е поставил в невъзможност да изпълни указанията за внасяне на държавна такса. Жалбата съдържа изрично оплакване и срещу присъдените с определението разноски на противната страна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. № 954/2013г. на Добрички окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д. И. Д. срещу решението на Добрички районен съд по гр.д. № 2044/2012г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди – претърпяни загуби и пропуснати ползи, причинени в резултат на пожар на 04.11.2010г. С определение в съдебно заседание на 27.01.2014г. съдът е оставил въззивната жалба без движение като е задължил жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 25 лв. за обжалване на решението по всеки един от петнадесетте предявени иска; констатирал е, че е внесена сумата 38,20 лв., която следва да се приспадне от общо дължимата такса 375 лв.; така е определил за дължими още 336,80 лв. С последващо определение в същото съдебно заседание съдът е оставил и исковата молба без движение като е указал внасяне на държавна таса по 50 лв. за всеки един от предявените петнадесет иска. С молба от 03.02.2014г. въззивникът е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията поради финансово затруднение. С определение от 04.02.2014г. съдът е оставил молбата без уважение по съображения, че липсата на средства за заплащане на държавна такса не е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал.1 ГПК, като се е позовал на практика на ВКС в този смисъл. С обжалваното определение, постановено в съдебно заседание на 12.02.2014г., съдът е прекратил производството по въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й.
Настоящият състав намира разпореждането за неправилно. С исковата си молба Д. Д. претендира от ответника на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на пожар на 04.11.2010г., възникнал в дворното му място в [населено място] по вина на служители на ответното дружество. Посочената цена на иска е 2000лв. главница и 127,24лв. лихви; искът за главницата е предявен като частичен от общо вземане в размер на 8580лв. Отделните имуществени вреди – загуби и пропуснати ползи са подробно индивидуализирани по вид и размер в обстоятелствената част на исковата молба. В петитума се иска присъждане на 2000лв. обезщетение и отново е описано как се формира тази сума от отделните пера. По така предявената искова молба е внесена държавна такса 80 лв.
При горните констатации неправилно въззивният съд е приел, че са предявени петнадесет самостоятелни иска, по всеки от които се дължи събиране на отделна държавна такса; съответно, че при обжалване на решението за отхвърлянето им се дължи такава в половин размер отново за всеки от исковете. Предмет на иска е една претенция за обезщетение на имуществени вреди, възникнали от непозволено увреждане. Отделните пера, които формират размера на претендираното обезщетение, не представляват самостоятелни искове. Затова държавна такса се дължи върху цената на иска, която е равна на общия размер на търсеното обезщетение. Тъй като дължимата държавна такса по въззивната жалба върху обжалваемия интерес от 1910лв. е внесена, то въззивното производство неправилно е прекратено.
В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд неоснователно е отказал продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Позовал се е на определение на Върховния касационен съд, което обаче разглежда случай на повторно искане за продължаване на срок. Вярно е, че липсата на финансови средства не освобождава ищеца от задължението за внасяне на държавна такса, но при необходимост от по-дълго време за събиране на сумата, няма пречка съдът да продължи срока.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, включително и в частта му, с която на жалбоподателя са възложени направените от въззиваемия разноски за въззивното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 87 от 12.02.2014г. по гр.д. № 954/2031г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство и е осъден жалбоподателя Д. И. Д. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв. разноски по делото.
Връща делото на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: