О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1090
гр.С., 18.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 737/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. И. Д. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 11409 от 17.02.2010 год. срещу въззивното решение от 23.09.2009 год. по гр.дело № 2797/2007 год. на С. градски съд, с което е обезсилено решението от 13.06.2007 год. по гр.дело № 8521/2005 год. на С. районен съд, 31-ви състав в частта, с която е отхвърлено искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 7164/2001 год. на С. районен съд, 64-ти състав и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу В. Ц. Р. и Б. Х. С. за прогласяване нищожността на нотариален акт № 151, т.ІІ, рег.9251, нот.дело № 290/2001 год. на нотариус с рег.№ 049.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение в частта, с която е отхвърлено искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 7164/2001 год. на СРС-64-ти състав и б/ неразглеждане на претенцията за нищожност на решението по гр.дело № 1039/1990 год. на СРС. Поддържа се, че неправилно е прието, че няма данни определението от 07.02.2008 год. по гр.дело № 18296/2007 год. на СРС, 24-ти състав да е влязло в сила, доколкото с определение № 385 от 29.06.2009 год. „ВС” оставил в сила разпореждането от 10.12.2008 год. по гр.дело № 2263/2008 год. на СГС за връщане на частната жалба.
С изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се представя определение № 170 от 06.03.2009 год. по гр.дело № 4799/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и обзор на съдебната практика по приложението на чл.280, ал.1 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 7164/2001 год. на СРС, 64-ти състав, като е приел, че е налице произнасяне по непредявено искане – такова искане не било предмет на настоящото дело, защото с разпореждане от 14.09.2005 год. молбата с това искане била отделена и било разпоредено същата да се докладва по делото, по което е издаден изпълнителния лист.
По иска по чл.472 ГПК/отм./ е прието, че соченото основание за нищожност на нотариален акт № 151/24.10.2001 год.-измама на нотариуса чрез представяне на неистински документ в нотариалното производство, не е предвидено от закона като основание за нищожност. Според градския съд, дори да се приеме, че по делото е бил предявен иск по чл.27, предл.четвърто във връзка с чл.29 ЗЗД, този иск не е предмет на първоинстанционното решение, а ако е бил част от предмета на делото, липсва произнасяне на първата инстанция по него и непълнотата не може да бъде отстранена във въззивното производство. Въззивният съд е намерил за неоснователен и довода за нищожност на решението от 10.06.1991 год. по гр.дело № 1039/1990 год. на С. районен съд, шести район, като е приел, че не са налице пороци от категорията на тези, посочени в решение № 391 от 16.06.2009 год. по гр.дело № 2525/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. Добавено е, че дори и да бъде установена нищожност на решението, тя не води до нищожност и на нотариален акт № 151/24.10.2001 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегия на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на процесуалноправния въпрос по допустимостта на искането за обезсилване на изпълнителния лист, както и на въпроса относно основанието на иска за нищожност на нотариалния акт.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани противоречиво посочените по-горе въпроси. Позоваването на определение № 170 от 06.03.2009 год. по гр.дело № 4799/2008 год. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отделно от това, цитираното определение не е постановено по аналогичен казус, доколкото предмет на производството по чл.288 ГПК е била допустимостта на касационно обжалване на въззивно решение, с което е бил признат за нищожен договор за покупко-продажба, сключен само и единствено като обезпечение на съществуващ между страните неформален договор за заем на пари /чл.209 във връзка с чл.152 ЗЗД/. Въпросът дали нищожността на симулативния договор за продажба с уговорка за обратно изкупуване влече след себе си и нищожност на нотариалния акт, с който е изповядан, не е разрешен от ВКС, ІV г.о. с цитираното определение.
С изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба за съществено процесуално нарушение и за противоречие с материалния закон, без да са формулирани процесуалноправни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Оплакванията срещу въззивното решение засягат единствено производството по конкретната касационна жалба, като допускане на касационно обжалване в случая с нищо не би подпомогнало развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти или противоречия в процесуалноправната уредба.
Представеният с допълнителната молба от 21.05.2010 год. под формата на статия в правно списание обзор на съдебната практика по чл.280 ГПК има характер на неофициално научно /доктринерно/ тълкуване на процесуалноправните норми. То би могло да има значение за официалното тълкуване на разпоредбата на чл.280 ГПК, което се дава от общото събрание на гражданската и на търговската колегия, но не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по конкретния казус.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.09.2009 год. по гр.дело № 2797/2007 год. на С. градски съд по жалба вх.№ 11409 от 17.02.2010 год. на А. И. Д. от[населено място], кв.Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/