О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№409
гр.София, 21.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4580/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма]/н/, [населено място], е подало касационна жалба вх.№ 6501 от 28.12.2012 год. срещу въззивното решение № 312 от 20.11.2012 год. по в.т.дело № 167/2012 год. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 35 от 18.01.2012 год. по т.дело № 74/2011 год. на Разградския окръжен съд за отхвърляне на предявения срещу М. И. И. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху едноетажна масивна сграда с идентификатор 61710.502.6388.10, находяща се на административен адрес: [населено място], [улица] със застроена площ от 115.52 кв.м. с таванско помещение от 103.91 кв.м., избено помещение от 59.26 кв.м. и антре с площ от 3.98 кв.м., построена през 1937 год. въз основа на О. върху 3662 кв.м. дворно място, общинска собственост, за което в кв.61 по плана на града е отреден имот с пл.№ 1422.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на следните въпроси: а/ правилно ли е действието на двете инстанции /окръжен и апелативен съд/, изразено в актовете им, като не се отчита от тях, че първият приобретател на процесния имот е недобросъвестен, констатирано в решението на Разградския окръжен съд по реда на чл.646 ТЗ? б/ добросъвестни ли са последващите приобретатели на недвижимия имот, след като първият приобретател е недобросъвестен-придобил имота на занижена цена, увреждайки масата на несъстоятелността?; в/ следва ли съдебните инстанции да отчетат обстоятелството, че последващите продажби на имота са ставали по данъчни оценки, като се има в предвид, че е обявена за нищожна първата продажба поради занижена цена /по данъчна оценка/, а и за същия имот е договорена ипотека за предоставен кредит на ответника по иска в достатъчно по-голяма стойност от цената при придобиването му?
Ответникът по касация М. И. И. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е установено, че с решение № 29 от 05.04.2006 год. по т.дело № 478/2005 год. на Разградския окръжен съд е открито производство по обявяване в несъстоятелност на [фирма], а с решение № 49 от 15.06.2006 год. по същото дело е обявена неплатежоспособността на дружеството. С решение № 7 от 09.01.2007 год. дружеството е обявено в несъстоятелност и върху имуществото му е постановена обща възбрана и запор.
Безспорно е, че с нотариален акт № 99 по нот.дело № 73 от 24.02.2004 год. [фирма] е продало на [фирма] процесния недвижим имот.
С влязло в сила на 13.01.2011 год. решение № 28 от 15.06.2010 год. по т.дело № 81/2009 год. на Разградския окръжен съд е прието за установено по отношение на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество-ищец/сега касатор/, че договорът за продажба от 24.02.2004 год. е нищожен поради наличие на предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
С нотариален акт № 185 от 18.05.2006 год. по нот.дело № 299/2006 год. [фирма] е продало имота на Н. А. Ш..
На 16.08.2006 год. Ш. и съпругата му са продали имота на Г. И. Н. с нотариален акт № 135 по нот.дело № 596/2006 год.
На 08.11.2007 год. Г. И. Н. е продал имота с нотариален акт № 180 по нот.дело № 499/2007 год. на Г. Н. Г..
На 31.03.2009 год. Г. Н. Г. и съпругата му А. Н. Г. са продали имота на М. И. И./сега ответник по касация/ с нотариален акт № 138 по нот.дело № 97/2009 год.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че сделката от 24.02.2004 год. е нищожна на основание чл.646 ТЗ, като в полза на кредиторите на масата на несъстоятелността на [фирма]/в несъстоятелност/ съществува правото на принудително удовлетворяване от имота поради това, че транслативното действие на сделката не се е проявило, а имотът се намира в патримониума на длъжника. Прието е, че и последващите прехвърлителни сделки нямат транслативен ефект, тъй като са сключени от несобственик и са непротивопоставими на ищеца.
В. съд обаче е намерил за основателно възражението на ответника, че е придобил собствеността въз основа на добросъвестно давностно владение, осъществено в петгодишен срок чрез присъединяване на владението от предходните праводатели, считано от 18.06.2006 год./датата на първата прехвърлителна сделка след обявеното за нищожно първоначално разпореждане от длъжника/ до 04.07.2011 год. – датата на предявяване на настоящия петиторен иск. Посочено е, че недобросъвестността на първия владелец има значение единствено за присъединяването по чл.82 ЗС, като правилото е, че събирането може да става чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Според въззивния съд, владението на [фирма] е ирелевантно, тъй като общия период на добросъвестно владение, осъществено от лица в условията на правоприемство при съобразяване на чл.82 ЗС, надхвърля пет години.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
К. не е посочил и влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е разрешаван в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо, липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В изложението са зададени въпроси, които не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а касаят правилността на въззивното решение с оглед касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В процесния случай е налице хипотеза на присъединяване на срока на еднородно /добросъвестно/ владение при частно правоприемство между четирима владелци, което се създава въз основа на правно основание, което прехвърля право на собственост по производен начин. В случаите на разнородно владение при правоприемство между двама владелци присъединяването става само чрез незачитане на добросъвестното владение. Когато владелците, свързани с правоприемство са повече от две лица, последният по време владелец може да присъедини владението на всички свои праводатели. При присъединяването се спазват две правила: а/ присъединяването трябва да става без прекъсване/прескачане/ владението на някой от праводателите и б/ при присъединяването се държи сметка за вида на владението.
Всички тези положения, свързани с приложението на чл.82 ЗС не се нуждаят от допълнително разясняване чрез разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК, което би било безпредметно и не би допринесло за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 20.11.2012 год. по в.т.дело № 167/2012 год. на Варненския апелативен съд, търговско отделение по жалба вх.№ 6501 от 28.12.2012 год. на [фирма]/н/, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/