2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
[населено място], 10.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1209 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. И. от [населено място] срещу определение № 2421 от 29.11.2013г. на Плевенски окръжен съд ч.гр.д. №1137/2013г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба против разпореждане № 1389 от 21.10.2013г. на Червенобрежки районен съд. С последното съдът е дал указания на С. И. да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на Плевенски окръжен съд, дължима по предявена от нея частна жалба.
Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че съдът я препятства да внесе държавна такса като не приема това да стане с пощенски запис. Изтъква, че разпореждането прегражда хода на делото, защото при невнасяне на таксата делото ще бъде прекратено.
Ответникът по частната жалба [фирма] – Д. Г. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждане № 1389 от 21.10.2013г. по гр.д. № 28/2013г. Червенобрежки районен съд е указал на С. Н. И. – ищец по делото, че следва в седмодневен срок да внесе дължимата държавна такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в размер на 15 лв. по банковата сметка на Плевенски окръжен съд Разпореждането е постановено в отговор на „заявление” на С. И. от 18.10.2013г., с което във връзка с получено от нея съобщение за внасяне на държавна такса, тя иска да бъде уточнено може ли да внесе таксата с пощенски запис. В мотивите на разпореждането съдът е посочил начините за плащане на таксата – по банков път или чрез монтирани ПОС терминални устройства за плащания с дебитни и кредитни карти.
С. И. е подала частна жалба срещу това разпореждане и Плевенски окръжен съд с обжалваното определение № 2421 от 29.11.2013г. по ч.гр.д. № 1137/2013г. я е оставил без разглеждане като е приел, че е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване.
Настоящият състав намира определението на Плевенски окръжен съд за правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Постановеното от Червенобрежки районен съд разпореждане, с което се указва внасяне на държавна такса, не попада в нито една от двете хипотези – то не прегражда хода на делото, нито пък е предвидена в закона изрична възможност да бъде обжалвано. Преграждащо би било разпореждането за връщане на частната жалба поради невнасяне на държавна такса, но такова все още не е постановено. Поради изложеното законосъобразно Плевенски окръжен съд е намерил частната жалба, с която е сезиран, за недопустима.
По горните съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2421 от 29.11.2013г. на Плевенски окръжен съд по ч.гр.д. №1137/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: