2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№986
С., 02.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 733 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. Т. Н., чрез пълномощника й адвокат М. С., против решение № 26 от 1.02.2011 г., постановено по гр.д. № 636 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение № 102 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 579/2007 г. на Районен съд-Пещера и е постановено друго за признаване за установено по иска на Г. Д. С. и К. Д. С. против С. Г. С., Н. Д. С., З. Н. Г., К. Н. Г., Н. Н. П., Ц. Г. Г., Р. З. С., Н. П. С., Е. П. С.-Т., М. Д. С., А. Д. С., лично за себе си и като законен представител на малолетния Д. Н. С., А. Н. С., действащ лично и със съгласието на майка си А. Д. С., М. Б. П., Ц. В. Н., Н. Б. Г., С. Б. П., С. Д. М., Ц. А. /М./ М., Ю. Т. Н., А. Т. Н., Г. Д. М., Г. П. Т., Е. В. Н., А. С. Н., В. С. Н., М. Г. Т. и Р. С. К., че наследодателят на ищците Г. Д. С., поч.10.12.1986 г. е бил собственик към момента на включването им в ТКЗС на нива от * дка в м. „П.”, нива от * дка в м.”Я. м.”, нива от * дка в м.”С. Т.” и нива от * дка в м.”С. ч.”, землището на [населено място].
Липсва становище от останалите страни в процеса по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесните имоти за заявени и възстановени на името на общия на страните наследодател С. Д. С., починал през 1941 г., а е отказано възстановяване по заявлението на неговия син и наследодател на ищците Д. С. С., поради дублиране на имотите, поради което за ищците е налице правен интерес от иска. Д. С. С. се легитимира като собственик въз основа на съдебна делба между наследниците на С. Д. С. и на база разделителен протокол, одобрен от съда на 17.10.1961 г. и теглен жребий на 23.11.1962 г., при който имотите са станали негова изключителна собственост. За неоснователно е прието възражението на Ю. Н., че делбения протокол не е влязъл в сила, тъй като липсват данни същия да е бил обжалван или отменен, а за неотносимо възражението, че не са платени сумите за уравнение на дяловете. Направен е извод, че наследодателят на ищците е бил собственик на имотите към момента на обобществяването им в ТКЗС чрез неправомерното им отнемане, извършено през 1967 г.
К. Ю. Т. Н. счита, че въззивното решение противоречи на ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС, според мотивите на което с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ, а липсата на такъв обект е лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен имот, а в случая съдът е приел, че делбения протокол е произвел действие, въпреки, че обобществяването на земята е станало през 1959 г. и към момента на теглене на жребия не е съществувал обект на собственост. Превратното интерпретиране на представените писмени доказателства от ищцовата страна и несъпоставянето им с останалите събрани по делото доказателства, които не се коментират съставлява противоречие с ТР № 1/17.01.2001 г. на ВКС.
В хода на производството Ю. Н. е твърдяла, че масовизацията на земите е започнала на 1.01.1960 г., когато земите влизат в ТКЗС и след това се одържавяват като собственост на С. Д. С., но пред истанциите по същество не е представила каквито и да било доказателства в тази насока, поради което не е налице и твърдяното противоречие с посочените мотиви на ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС.
Твърдението за превратно интерпретиране на доказателствата и необсъждане на събрани по делото доказателства не е обосновано – не е посочено кои относими към спора доказателства не са обсъдени от съда, поради което не е налице и противоречие с ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 1.02.2011 г., постановено по гр.д. № 636 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: