О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
гр.София, 18.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 6959/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 74624 от 24.06.2013 год. на М. П. К. от [населено място] срещу разпореждането на председателя на Софийския градски съд от 29.05.2013 год., с което на основание чл.83, ал.2 ГПК е отказано освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса по частна жалба вх.№ 47814/22.04.2013 год. срещу разпореждане № 11289 от 21.03.2013 год. на Софийския градски съд, Г.О., ІІ-б въззивен състав по гр.дело № 168/2013 год. за връщане на частна жалба вх.№ 1005891 от 11.02.2013 год. срещу определение № 445 от 09.01.2013 год., постановено по същото дело.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване поради следните съображения:
Молбата по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на страна по делото от задължение да плаща такси и разноски по него е за защита и съдействие по смисъла на чл.2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване, поради което следва да се разгледа от съдебния състав по делото, а не от административния ръководител на съда в това му качество. Тази молба няма вътрешноорганизационно значение за работата на съда, за да е от компетентността на административния ръководител. Това следва и от граматическото тълкуване на чл.83, ал.2 ГПК – законодателят изрично е записал, че по молбата се произнася съдът, а не неговия председател или заместниците му /срвн. т.13 от тълкувателно решение № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд/. С ГПК от 2007 год. не беше възприето разрешението по чл.63, ал.1, б.”б” ГПК от 1952 год./отм./, което предвиждаше изрична специална компетентност на административния ръководител-председател на съответния окръжен съд да се произнася по направените от страните искания за освобождаване от такси и разноски по делото.
Предвид изложеното, след обезсилване на атакуваното разпореждане, делото следва да се върне на Софийския градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, който да се произнесе по молбата на М. П. К. за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК по частна жалба вх.№ 47814/22.04.2013 год. срещу разпореждане № 11289 от 21.03.2013 год. по гр.дело № 168/2013 год. При новото разглеждане на молбата от съдебния състав, следва да се има предвид, че указанията на съда до страната, поискала освобождаване от заплащане на държавна такса, за представяне на документи, удостоверяващи наличието на обстоятелства по чл.83, ал.2, т.т.1-7 ГПК, следва да й бъдат съобщени по надлежния ред. Следва да се има предвид и че по молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса, съдът дължи произнасяне с нарочен мотивиран съдебен акт, като само определението, с което изрично се отказва да бъде уважено искането, подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА разпореждането на председателя на Софийския градски съд от 29.05.2013 год., с което на основание чл.83, ал.2 ГПК е отказано освобождаване на М. П. К. от заплащане на държавна такса по частна жалба вх.№ 47814/22.04.2013 год. срещу разпореждане № 11289 от 21.03.2013 год. на Софийския градски съд, Г.О., ІІ-б въззивен състав по гр.дело № 168/2013 год.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд, ІІ-б въззивен състав, който да се произнесе по молбата на М. П. К. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса по частна жалба вх.№ 47814/22.04.2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: