О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
гр.София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 45/2011 година
Производството е по чл.407, ал.1 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Р. П. П., пълномощник на А. И. Ч., срещу разпореждане № 954 от 03.02.2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист на [фирма],[населено място] въз основа на решението на същия съд № 110 от 27.01.2010 год. по в.гр.дело № 3155/2009 год., с което е оставено в сила решение № 1761 от 26.06.2009 год. по гр.дело № 2789/2007 год. на Пловдивския районен съд, 13-ти гр.състав, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан поземлен имот № 419, включен в УПИ ІІ – Съдебна палата в кв.17 – нов по плана на[населено място], Ц., одобрен със заповед № 1155/29.11.1982 год. с площ 985 кв.м., при посочени граници, ведно с всички подобрения.
Поддържа се, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като решението, с което делбеният имот се изнася на публична продан не е осъдително, а тъй като срещу него е била подадена касационна жалба, не е влязло в сила и не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1 ГПК. Иска се отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист, а на основание чл.397, ал.1, т.3 ГПК – да се допусне обезпечение чрез спиране изпълнението по образуваното въз основа на изпълнителния лист изп.дело № 422/2010 год. на частния съдебен изпълнител рег.№ 822 с район на действие Окръжен съд-Пловдив, за което страната твърди, че не е получила съобщение за доброволно изпълнение, но са извършени действия по публичната продан на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С въззивното решение № 110 от 27.01.2010 год. по в.гр.дело № 3155/2009 год. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 1761 от 26.06.2009 год. по гр.дело № 2789/2007 год. на Пловдивския районен съд, 13-ти гр.състав, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан ПИ № 419, включен в УПИ ІІ – Съдебна палата в кв.17-нов по плана на Ц. на[населено място] с площ 985 кв.м., при граници: север-поземлени имоти № 417 и 418; изток-ул.”П. К.”, юг-УПИ 420 и запад-ул.”С. Н.”.
Съделителят/сега частен жалбоподател/ е получил съобщение за решението на окръжния съд на 15.02.2010 год. и на 15.03.2010 год. е подал по пощата касационна жалба срещу него.
На 02.02.2010 год. в окръжния съд е постъпила молба от [фирма],[населено място]-ответник по жалбата във въззивното производство, за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното от въззивния съд решение.
С разпореждане № 954 от 03.02.2010 год. Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице основанията на чл.406, ал.1 във връзка с чл.405, ал.1, във връзка с чл.404, т.1, предл. второ ГПК, тъй като се касае до съдебно решение, за изпълнението на което се издава изпълнителен лист. На 05.02.2010 год. е бил издаден изпълнителен лист, за което на същата дата е направена надлежна бележка от съдията-докладчик върху въззивното и първоинстанционното решения, съгласно чл.406, ал.3 ГПК.
По касационната жалба на А. И. Ч. е било образувано гр.дело № 677/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о., по което с определение № 61 от 27.01.2011 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Частната жалба вх.№ 10914 от 23.12.2010 год. против разпореждането за издаване на изпълнителен лист, въз основа на която е образувано на 04.02.2011 год. настоящото производство, е неоснователна.
Вярно е, че решението, с което реално неподеляемият делбен имот се изнася на публична продан не е осъдително, както и че съсобствеността се прекратява с извършване на проданта, а не с изнасянето на имота на продан. Обстоятелството, че решението по чл.348 ГПК не съдържа осъдителен диспозитив, обаче не означава, че съдебният изпълнител пристъпва само въз основа на него направо към извършване на публичната продан. Макар и публичната продан при делбата да не е истински изпълнителен процес, за нея се прилагат общите правила за принудителното изпълнение, с тази разлика, че в това производство няма нито длъжник, нито кредитор-взискател в обикновения смисъл на думата, нито възбрана, наложена за обезпечение на вземане на кредитора, а и не могат да се връчват покани за доброволно изпълнение поради липса на длъжник или дължими от страните изпълнения. Независимо от посочените различия в сравнение с публичната продан като способ за принудително събиране на парични вземания с изпълнение върху недвижим имот, продажбата на реално неподеляемия недвижим делбен имот се извършва от съдебния изпълнител, който образува изпълнително дело по подадена от съделител молба и издаден въз основа на влязлото в сила решение за изнасяне на имота на публична продан изпълнителен лист. В случая, съдебният изпълнител не може да пристъпи направо към извършване на публичната продан на имота само въз основа на влязло в сила решение по чл.348 ГПК. В закона това решение не е изрично предвидено като изключение, по силата на което направо да се започне изпълнението му. Необходима е и заповед, която да задължава изпълнителния орган да извърши публичната продан. Такава роля изпълнява изпълнителният лист.
Предвид на това, че решението, с което реално неподеляемият делбен имот се изнася на публична продан не е осъдително, невлязлото в сила въззивно решение за ликвидиране на съсобствеността по реда на чл.348 ГПК не подлежи на принудително изпълнение /срвн., чл.404, т.1, предл.второ ГПК/ и въз основа на него не следва да се издава изпълнителен лист, както неправилно е постъпил Пловдивският окръжен съд с обжалваното разпореждане.
Независимо от това, след като съобрази по аргумент от чл.235, ал.3 ГПК, че с определение № 61 от 27.01.2011 год. по гр.дело № 677/2010 год. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, което съгласно чл.296, т.3 ГПК на същата дата е влязло в сила, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че с настъпването на този факт вече е налице основание по чл.404, т.1 предл.първо ГПК за издаване на изпълнителен лист за извършване на публична продан на неподеляемия недвижим делбен имот, поради което искането за отмяна на разпореждането и за обезсилване на издадения изпълнителен лист е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. И. Ч., със съдебен адрес:[населено място], ул.”К. Б. І” № 100, ет.1, адв.кантора Ш.-Л. и П., срещу разпореждане № 954 от 03.02.2010 год. на Пловдивския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист на [фирма],[населено място] въз основа на въззивното решение № 110 от 27.01.2010 год. по в.гр.дело № 3155/2009 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/